1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германските медии на 7 септември

Отново в центъра на вниманието е мисията на Бундесвера в Ливан

Според Франкфуртер Алгемайне Цайтунг изречените от канцлерката Ангела Меркел думи са извънредно правдиви – че кризите в света няма да се нагодят според германските критерии. Но със сигурност никой в Берлин не би оспорил, че най-малкото германската външна политика би трябвало да им отговаря. Декларациите, с които коалицията обосновава дадена мисия /в Конго/ и отхвърля друга /в Судан/, не са в състояние да убеждават за продължителен период от време. Само че и този път в рамките на дебатите не се прояви съответстващ на герамнските интереси подход, с чиято помощ във всеки случай на военна интервенция биха могли да бъдат изчислени целите, средствата, шансовете и рисковете. И Тагесшпигел изтъква правотата на Меркел – че Бундесверът още не е в състояние да изпълни всички задачи, които в бъдеще ще му бъдат възложени. Същевременно трябва да се отбележи, че и по отношение на другите инструменти на германската външна политика и политиката по сигурността финансирането не е достатъчно. В сравнение с външнополитическия апарат, поддържан от други държави за прокарването на техните ценности и интереси, Федералната република изостава. От гледна точка на актуалните спорове по чуждестранните мисии на Бундесвера всеки би могъл да установи докъде води политическото пренебрегване на конфликтите: след изтеглянето на Съветите от Афганистан страната бе оставена за толкова дълго време сама на себе си, че контролът бе поет от талибаните, а Ал Кайда се сдбои с база. А и израелското изтегляне от южен Ливан през 2000-ната година остави властови вакуум, който Хизбула не пропусна да запълни. Позицията на Зюддойче Цайтунг е, че Меркел се е отнесла към мисията на Бундсвера в Ливан така, като чели става дума за някаква част от здравната реформа. Вероятно нейната реч е израз на безотговорната тактика, насочена към омаловажаване на рисковете, свързани с тази мисия. Държавата и нейните войници не би трябвало да се впускат във военна мисия с подобно историческо значение през глава. Абендцайтунг изтъква, че изискванията към Бундесвера са се променили драматично. Не само във връзка с мисията в Ливан военните се оказват на пътя към промени: от защитници на родината към глобални пазители на сигурността – затова и Бундесверът трябва да се реформира. И фактът, че това изискване незабавно е последвано от призива за повече пари, е рефлекс, но не и логчно – ако организацията, чиято численост възлиза на 290 хиляди души, се оказва под натиск при положение, че 10 хиляди участват в мисии, тя очевидно има проблем. И със сигурност има потенциал за реорганизиране. Без нови милиарди и определено без нови данъчни увеличения.

Килер Нахрихтен разглежда нещата по-конкретно и пише, че войниците от германските военноморски сили не биха могли да предотвратят нелегалната търговия с оръжие, при положение, че патрулират на 13 км от брега. Мисията Юнифил не би могла да гарантира примирието, щом разоръжаването на Хизбула все още не е факт, нито има право за контролиране на сирийско-ливанската граница. Така мироопазващата мисия остава един беззъб тигър. От гледна точка на тези обстоятелства Бундесверът няма какво да губи в Ливан. Федералното правителство би трябвало да настоява за осигуряването на предпоставки за смислена мисия, или пък да каже не.