1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 8 февруари

Коментира се най-вече решението на правителството за изпращането на разузнавателни самолети "Торнадо" в Афганистан

Майн Ехо подчертава, че няма какво да се разкрасява или премълчава: в Афганистан се води война, талибаните са готови на всичко, и Германия вече се включва по-интензивно сред нациите, ангажирани с борбата. Но не може да се смята, че днешното решение на кабинета ще доведе до допълнителни рискове за сигурността на разположените в северната част на Афганистан войници от Бундесвера. Изпращането на самолетите не ще да е било решено лесно, но неизпращането им би означавало бягство от отговорност. В Афганистан е заложено твърде много. Визбаденер Курир изтъква, че принципно Берлин би искал да изключи използването на германските самолети за осъществяването на бомбени нападения. Но чрез разузнавателните мисии на самолетите ще се предоставят данните за извършването на въздушни нападения, което нарежда и германците сред преките участници във военните действия. Тъй като отговорността за осъществяваните, за съжаление, твърде често в Афганистан нападения срещу погрешни цели, т.е. срещу невинни цивилни граждани, засяга най-вече разузнаването. Така погледнато – от април нататък германците ще се окажат на първа линия във войната, ако Бундестагът даде одобрението си. Ландесцайтунг пише, че по време на Студената война Германия изпращаше чекове вместо войници. Сега изпраща войници, но само за фотографиране. Германия куцука със ситни стъпки към реалността на ерата на борбата срещу тероризма. Но пък любимото на отхвърлящите изпращането на самолетите етикетиране на мандата на силите ИСАФ като добър, а на мандата “Трайна свобода” като лош е направо смешно. Без проливането на кръв от англосаксонците в южните райони на Афганистан Бундесверът не би могъл да работи спокойно на север по възстановяването на страната. И двете мисии са свързани. Само при положение, че новите талибани бъдат отслабени във военен план дотолкова, че да не могат отново да настъпят към властта, ще може да се смята, че Афганистан като цяло има шанс. Изпращането на самолетите торнадо е закъсняла крачка, но не е последната. Френкишер Таг отбелязва, че ако талибаните продължат да напредват, германската мисия, свързана предимно с възстановяването на инфраструктурата на Афганистан, ще се окаже безмислена. При това положение неизбежно обекта на атаки ще станат и германските войници, които пребивават в относително сигурния север. Разделянето на мисиите ИСАФ и Трайна свобода не би могло да се обоснове логично. Затова и е нечестно от страна на кабинета да не се говори за военна мисия. Тъй като, естествено, пилотът на самолета Торнадо ще трябва да може да стреля, ако е заплашен от ракета земя-въздух. Който не възприема тази истина, отхвърля отговорността спряма афганистанския народ. Нордкурир е на мнението, че канцлерката Ангела Меркел е трябвало да изпълни заявката за изпращането на самолетите торнадо още преди три месеца – по време на срещата на върха на НАТО в Рига, когато генералният секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер и американският президент Джордж Буш помолиха за подкрепа на разположените в южен Афганистан бойни части. Тогава молбата бе отхвърлена с аргумента, че германският ангажимент на север е достатъчен, но Берлин се поддаде в резултат на нарастващия натиск и сега предоставя самолетите торнадо. Не за бойни действия, а за разузнавателни операции – се заявява официално. Но надали ще мине дълго време, преди да падне и това последно гнездо на съпротива срещу всеобхватната мисия на германските части в Афганистан. И накрая – становището на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, което гласи: Това, че на членовете на федералното правителство и на Бундестага не им е лесно да се съгласят с изпращането на германски военни самолети в Афганистан, е добре и е правилно. Решението засяга човешки животи и национални интереси, както и въпроса каква цена е готова да плати Германия при преследването на своите цели. Зад всички усилия за ограничаване на мандата на самолетите и представянето на тяхната мисия не като военна, стои надеждата, че може хем да се участва в неизбежната борба срещу международния тероризъм, хем да се запазят ръцете чисти.