Акценти от германската преса на 26 септември | Начало | DW | 25.09.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 26 септември

Вниманието е привлечено от годишната сесия на ООН в Ню Йорк

Започвам с цитат от Килер Нахрихтен – по повод стремежа на Германия да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Както отбелязва изданието – това, че Германия трябва да е част от Съвета за сигурност в съответствие с влиянието си в световен мащаб, е безспорно. Федералната република е велика сила. Което повечето германци може би не биха искали да чуят в контекста на някогашната злоупотреба с властта, още по-малко биха искали да го изрекат. Но фактически е така – след Съединените щати, Русия, Китай и в бъдеще най-вероятно Индия Германия е петият по важност актьор на световната сцена, преди Франция и Великобритания, които разполагат с места в Съвета за сигурност по исторически съображения. Извън Германия това твърдения изобщо не се подлага под съмнение, точно обратното – по-скоро се подкрепя правото на Германия в съответствие с нейните нараснали отговорности, само един пример – Афганистан.

Берлинският Тагесшпигел анализира външната политика на Меркел като отбелязва, че по въпросите, свързани с Косово и Иран тя изглежда е на страната на западните съюзници – Вашингтон, Лондон и Париж. Но тя отлично знае какъв страх изпитват мнозина германци от изострянето на международните кризи и доколко важни са за тях спазването на международното право, готовността за диалог и търсенето на консенсус. Вероятно именно това обяснява защо канцлерката в момента се занимава до такава степен интензивно с проблемите на климата и опазването на човешките права. Това са инвестиции в бъдещето. Тя се стреми да създаде у сънародниците си доверието, на което да би могла да разчита в кризисни времена. Този, който приема Далай Лама, не се стреми непременно към независимостта на Тибет, а към това да може да държи курса, въпреки вероятната иракизация на Афганистан. Ханделсблат разисква политиката на Меркел в областта на климата задавайки въпроса – дали си заслужават огромните, възлизащи на милиарди усилия за намаляване на емисиите въглероден двуокис? Търсенето на верния отговор разделя Ангела Меркел и индустриалците в Германия. Тъй като за Съюза на индустрията обещанията за редукция от страна на Германия и Европа отиват твърде далеч и се дават твърде бързо. Тези хора са загрижени за собствената си конкурентоспособност. Но в това отношение Меркел мисли по-стратегически от индустриалците. Тъй като затоплянето на земята най-вероятно ще се и ускори, световният натиск в посока още по-енергичните мерки за защита на климата само ще нарасне. И предимство ще имат тези икономики, чиито фирми своевременно са осъзнали тенденцията и са инвестирали в съответните технологии.

Берлинер Курир се спира на посещението в Ню Йорк на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и пише: Представете си следното: в Иран някой да нарече президента жесток диктатор или да го обвини, че беси хомосексуалистите или – че тайно разработва ядрени оръжия. Или пък да каже – няма господ. Последствията биха били страшни: мъчения и по-лошо, аятоласите не търпят критиката. Изричането на истината би могло да бъде смъртоносно. Разрешено е само това, което съвпада с вижданията на аятоласите. В Ню Йорк Ахмадинеджад можа да усети вкуса на свободата на словото. Той може дори да лъже без опасения от санкции. Но пожъна само дюдюкания и насмешки – това се случва при срещите с хора, които имат правото да се учат да мислят.