1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 25 януари

Коментарите са посветени предимно на словото на американския президент "За състоянието на съюза"

Ландсхутер Цайтунг е на мнението, че всичко говори за това, че последните две години от мандата на американския президент ще бъдат колкото сложни, толкова и вълнуващи. Докъде ли ще стигнат демократите, за да докарат президента до край и да предизвикат политическа промяна още преди следващите избори? Или пък – колко ли още сили има тексасецът, за да успее да приложи поне частично новите си концепции в практическата политика? На Америка не би могло да й се случи нищо по-лошо от взаимната блокада на Белия дом и на Конгреса. Независимо дали става дума за Ирак, за тероризма, за опазването на околната среда или за осигуряването на енергия, във всички сфери е спешно необходим конкретен напредък. Потребността от наваксване е огромна. Еслингер Цайтунг изтъква, че Буш игнорира гласа на избирателите, по-голямата част от които искат да бъде сложен край на войната в Ирак. Буш ще е в състояние да поддържа позицията си само дотогава, докато демократите не му спрат кранчето с парите. А те ще го сторят по-рано или по-късно. Силните президенти държат речи за състоянието на съюза, слабите – речи за състоянието на своето президентство – пише Ландесцайтунг Люнебург. Представителят на клана, натрупал милионите си от добива на нефт, имаше нужда от 6 години, за да разбере, че измененията на климата се дължат на намесата на човека. Само че основанията на Буш за подтик към пестене на енергия показват, че той както и преди се възприема като войнстващ президент – независимостта от Близкия изток трябва да бъде намалена. И Буш ни най-малко не се отвръща от лайтмотива на своето президентство – войната срещу терора. Затова и неговата замислена като мисия стратегия в Ирак остава непроменена: Оръжието трябва да донесе на страната демокрация или най-малкото – стабилност. Инатът на Буш възпрепятства всеки шанс за намирането на дипломатическо решение за Близкия изток. Положението на суперсилата е драматично. Във връзка със словото на Буш “За състоянието на съюза” Остзее Цайтунг пита – защо направо нещата не се формулират така: Този, които иска да разполага с нефт за по-дълго време, не би трябвало да води войни, а да изразходва по-икономично горивото и да разшири приложението на биоенергия. Но същевременно да се намали броят на войниците в Ирак, би било вече прекалено да се иска наведнъж. Но в крайна сметка и най-силният човек в света ще бъде принуден към това. И ако не от вече внесените в Камарата на представителите и в сената резолюции, то със сигурност – от недостига на средства. По този начин се сгъстяват необходимостите и става очевидно препокриването на американските интереси с интересите на глобалната защита на климата и с политиката за отслабване на напрежението.

В днешните си броеве германските вестници разискват и ситуацията на израелския президент Моше Кацав, обвинен в изнасилвания и злоупотреби с властта. Щутгартер Цайтунг посочва, че окалването на президентството засяга Израел в най-чувствителната точка. Страната още не е преодоляла шока от ливанската война, впоследствие на която паднаха множество глави сред военните. Освен това на политическото ръководство изглежда не му е достатъчно ясно как би могло да се реагира на хаоса отвъд защитната стена в палестинските области. Досега поне израелците можеха да живеят със сигурността, че врагът отвън обединява обществото, а сега вече народът трябва да започне да се съмнява в собствените си политици. Тъй като Кацав е само засега последният случай в дълга поредица политически скандали. Ханделсблат изтъква, че прокуратурата е сигурна в доказателствата, с които разполага, за да повдигне обвинения срещу президента Кацав. Подобно е и становището на повечето депутати. При това не става дума за предопределена вина – и за Кацав важи невинността до доказване на противното. Но – става дума за изгледа на цялостната политическа система в Израел, респективно – на държава. А той се влошава все повече в резултат на многобройните корупционни афери и скандали за измами във върха на политическото ръководство.