1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 14 януари

Наред с възловите вътрешнополитически проблеми германските издания следят внимателно обиколката на американския президент Джордж Буш из държавите от Персийския залив

default

Под заглавието "Буш призовава арабите към твърдост спрямо Иран" Зюддойче Цайтунг акцентира върху формулировката на американския президент - че "Иран е заплаха за всички държави по света и трябва да бъде спрян преди да е станало твърде късно". Според изданието

острият тон в речта на Буш в Абу Даби е изненадващ,

но - тя отразява най-вече неговата твърда позиция спярмо Иран: президентът не изглежда убеден от анализите на американските тайни служби, съгласно които Иран е прекратил през 2003-та година своята секретна ядрена програма и не представлява непосредствена опасност. Докато от страна на Иран прозвучаха сигнали на помирение: духовният водач - аятолах Али Хаменей, обеща на шефа на Международната агенция по атомна енергия Мохамед ел Баадей, че всички неясноти във връзка с атомната програма ще бъдат изчистени в рамките на четири седмици.

Дали може да се смята, че това е промяна в курса на иранското ръководство, което традиционно блъфира в сферата на ядрените въпроси, или пък се прилага старата техника на забавяне, предстои да се установи. Така или иначе на Буш не му е лесно с арабските владетели - така ще е и при последната спирка от неговата близкоизточна обиколка - в Египет.

Ясно е, че той иска да привлече арабите на страната на своята антииранска политика, но дали упреците му убеждават - е съвсем друг въпрос.

Вашингтон знае за опасенията на арабските владетели

- че шиитският революционен режим в Иран би искал да сложи ръка над Персийския залив като цяло. Но въпреки това позициите на арабите спрямо Иран са различни. Местните властелини си дават сметка, че при една военна конфронтация между Съединените щати и Иран именно те ще бъдат основните потърпевши. От една страна в региона има военни и военноморски бази на американските части, по повод които Иран вече заплаши, че в случай на американско военно нападение ще ги атакува. И е ясно, че се имат предвид не само базите в Ирак. На второ място са икономическите интереси, съвсем не всички от които са свързани със запасите от нефт и газ. И на трето място - повечето държавни ръководители в региона знаят много добре, че в очите на местното население съвсем не са така опетнени, колкото сегашният американски президент.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" помества анализ, посветен на предизборната борба в Съединените щати и наследството, което Джордж Буш оставя.

Заглавието е "Ние, мечтателите". Авторът Клаус-Дитер Франкенбергер изтъква, че поглед към тези избори очевидно са вперили съвсем не само американците, а и поне половината останал свят. Което е свързано и с безграничното неблагоразположение спрямо сегашния президент, но и с копнежа за "добрата" Америка - онази, която смятаме, че познаваме толкова добре, която не води превантивни войни и не е изгубила душата си в Гуантанамо. Новият президент ще наследи и Ирак, и Афганистан, и Пакистан, и ядрения спор с Иран, и трайния израелско-палестински конфликт, който няма да приключи дори и с подписването на мирен договор преди изтичането на мандата на Буш. Неговият наследник естествено ще направи опит за ново начало, като със сигурност ще се обърне към старите партньори. Но би било погрешно да се смята, че един американски президент би делегирал на Обединените нации решенията, свързани със сигурността на Америка, или пък навсякъде и винаги би се застъпвал за мултилатерализма.