1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 13 октомври

Водеща тема - Нобеловата награда за мир се поделя от Ал Гор и Световния съвет по климата

Хайлбронер Щиме е на мнението, че при сравнение с предишни Нобелови лауреати за мир – като Лех Валенса или Михаил Горбачов, Ал Гор стои малко като чуждо тяло. Дали в крайна сметка той не е просто пожънал онова, което други са посяли? Остават някои съмнения, които, обаче, не биха могли да помрачат светлия сигнал от Осло. С удостояването на защитниците на климата Нобеловият комитет изпраща послание, което би трябвало да стигне до всеки. Берлинер Курир пише, че именно хора като Ал Гор ни създават чувството, че земята все още не е изгубена. Той показва, че човекът е способен да се променя из основи. И ако носителят на Нобеловата награда за мир Ал Гор влезе отново в Белия дом, това не би било завръщане в стария живот, не би било крачка назад, от която той толкова се опасява. Това би било началото на нова ера за Америка. Позицията на Вестодойче Цайтунг е, че някои може и да се дразнят от това, че Ал Гор разработва темата си подобно на поп-звезда, като харизматична личност на кръстоносен поход срещу климатичната катастрофа, добрият американец, когото светът си пожелава, коронован с оскар антипод на Буш. Но Ал Гор отдавна е надраснал низините на ежедневната политика, респективно предизборната кампания в Съединените щати. С речите си и с филмите си той води виртуалната си борба не за нещо друго, а за спасяването на планетата. Вероятно светът ни има нужда от такива герои, за да се предотврати най-лошото. В такъв случай тази награда би се осмислила и за всички нас. Следва Лайпцигер Фолксцайтунг, където след началните приветствия за лауреатите, се отбелязва, че при целия респект спрямо екологичния ангажимент на Ал Гор: дали някой би могъл да спаси световния мир, снимайки филми с определено преувеличаващи опасностите сценарии, и облита света като добре платен проповедник с лош личен баланс на въглеродния двуокис. Този, който възложи надежди на политическите дела на Гор срещу непредприемащия нищо в защита на климата Буш, ще остане разочарован. Заместникът на Клинтън най-вероятно никога повече няма да стъпи в Белия дом. И така би могъл да бъде по-полезен – както самият той заявява. И е възможно ролята на енергичен просветител наистина да подхожда на Гор повече, отколкото тази на зависимия от успеха актьор. Но дали това е достатъчно за рицарското звание от Осло? Според коментара на Алгемайне Цайтунг решението на Нобеловия комитет е признание не само за самия Ал Гор, но и за всички по света, които усилено се борят за защитата на климата. А те не са малко. Изследванията на климата никога не са били толкова популярни и търсени, колкото са днес. Наградата за Гор е вероятно и подтик за предприемането на още един опит за влизане в Белия дом. И след Буш там да дойде един зелен? Това наистина би било нещо. Остзее Цайтунг споменава и втория лауреат на Нобеловата награда за мир – Световния съвет по климата, на който, според изданието, се пада заслугата да стресне света за последствията от измененията в климата чрез научно издържани анализи. Докато приносът на Гор е в неговата кауза за осезаема промяна на мисленето в Съединените щати, държавата, която е най-големият грешник по отношение на опазването на околната среда. В страната с неограниченото пилеене на енергия затоплянето на земята дълго време буди само и единствено безразличие. А сега дори и администрацията на Буш започва да се коригира в политиката си по климата. За това трябва да се благодари и на Ал Гор, който още през 1992-ра година бе нарекъл дългогодишния си опонент Джордж Буш “мистър озон”. Като най-вероятно за журите в Осло в полза на Гор са надделяли и още два аргумента. На първо място – че зеленият мисионер триумфира над президента-войнолюбец. Така че става дума за една анти-Буш-нобелова награда. И второ: Съветът по климата, който е един по-скоро незабележително проявяващ се експертен екип, получава сега един вид емблема и реклама.