1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германската преса на 10 юли

Какво ще остане след Световното първенство по футбол?

Според Майн Ехо това, което наистина ще остане след този турнир, ще се прояви вероятно едва след няколко години. Дали и следващите реформи в здравеопазването, при пенсиите и данъците ще могат да бъдат превъзмогнати толкова лесно, колкото сегашните през тези футболни дни? Дали икономиката ще спечели в съответствие с очакванията от най-голямото футболно събитие, преживяно от Федералната република? Дали в резултат на четирите изпълнени с дружелюбност седмици отношението към германците в чужбина ще се промени? Дори и това да не стане – предстоят немалко нови възможности за доказване: през следващата година в Германия ще се състои световното първенство по хандбал, през 2009-та – по лека атлетика. А Берлин кокетничи с новата си олимпийска кандидатура.

И Щутгартер цайтунг се вълнува от въпроса какво ще остане от чувството на единение, от националното съзнание и дружелюбността, характеризирали германците във времето на световното първенство. Естествено – имат право тези, които изтъкват, че футболното първенство не е решило нито един от проблемите в страната. Дори и реформата на федерацията и новият бюджет да бяха одобрени в сянката на футболното събитие, точно в края на турнира се стигна до тежка криза в управляващата коалиция. Съветът да се възприеме и в делника част от твърдостта на федералния треньор Клинсман е повече от добър. Добре би било смелостта да излезе на преден план, засенчвайки страха от неуспехите. Не става дума за разкрасяване на нещата, а за малко повече доверие в собствените възможности и способности.

Това, което световното първенство донесе, е трудно да се измери в евро и центове – отбелязва Файненшъл Таймс Дойчланд. Каквото е мнението и на Аугсбургер Алгемайне – истинската ценност на първенството не е в точките и головете, нито в печалбата от над милиард и половина евро, на която разчита ФИФА. Ценността на шампионата бе описана най-добре от федералната канцлерка Ангела Меркел, която след малкия финал, който всъщност беше голям, заяви – Можем да си радваме и тогава, когато не сме първи.

Нойе Вестфелише изтъква, че световното първенство е променило републиката. Дори и краткото разочарование, че Германия не стана шампион, наскоро отстъпи в края на седмицата пред радостта, че отборът се класира на трето място и игра толкова добре. Като цяло в никакъв случай не бива да се подценява отражението на революцията в манталитета, която предлага големи шансове. Сега всичко зависи от политиците – да използуват тези шансове стратегически и фактически да поведат Германия напред.

Осттюрингер Цайтунг не смята, че футболът е променил Германия. По-вероятно е световното първенство да се е оказало един вид будилник за раздвижване на това, което е дремело в страната. При по-внимателно вглеждане – най-вече младите хора и тези между 30 и 40 години изнесоха пика в настроението. И може би така се дава израз на едно ново усещане към живота, израсло през годините. При желание може да се установи и, че олицетворение на това ново усещане се явява федералният треньор Юрген Клинсман. Много други млади хора приличат на него – неугрижени, но сериозни, неконвенционални и въпреки това целенасочени, сигурни в себе си, но не самонадеяни, индивидуалистични, но не и игнориращи общността.

И накрая – становището на Френкишер Тад, което е, че много по-важен от спортния успех е фактът, че Германия се прояви като домакин на световно равнище. При завръщането си милионите чуждестранни гости не ще прибягнат към клишетата за лишените от чувство за хумор и съсредоточени единствено в работата си германци. А за една нация, която може да празнува и е открила черно-червено-златната си идентичност, без никакъв национализъм, и която изцяло изпълни издигнатото от самата нея мото за първенството – светът на гости при приятели.