1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германските медии от 28 юни

Оттеглянето на Йошка Фишер от политиката е водеща тема

Според “Еслингер Цайтунг” Зелените /партията на Фишер/ трябва окончателно да постигнат еманципацията си от него. Тъй като за бившия федерален външен министър просто в германия вече няма роля, която да е достатъчно значима за него. Неговата сцена е светът, креслото му вече ще бъде в елитния американски университет Принстън – а не в бърлинската пленарна зала сред редиците на опозицията. В бъдеще гуруту Фишер ще преподава менижмънт при кризи. А германските Зелени ще трябва да се справят с кризите си сами – без своя отец, който сам предизвика толкова кризи.

“Щутгартер Цайтунг” изтъква, че Йошка Фишер е опразнил мястото. Той оставя – подобно на всички големи при тяхното напускане – персонален вакуум. Което принципно е естествено. Сега Зелените трябва да се заемат със запълването на този вакуум – но кой ли би могъл да поеме по неговите стъпки?

“Манхаймер Морген” прогнозира, че напускането на Фишер няма да предизвика кой знае колко тъга. Зелените са били ощетени немалко на базата на виртуалното председателство на тяхната звезда, сред обществеността симпатиите към Фишер определено поспаднаха след срива на предното правителство, включително и заради ролята на бившия министър в аферата с незаконно издаваните визи, а пък за някои консерватори бившият бунтар от 68-ма и без това винаги си е бил подозрителен. Но пък има нещо, което в никакъв случай не бива да се пренебрегва: Йошка Фишер е един от най-надарените политици, които Германия въобще е имала. Неговият възход от шофьор на такси до уважаван в световен мащаб външен министър говори достатъчно. Без него нямаше да я има червено-зелената коалиция, най-малкото – не и цели седем години на власт.

Наскоро след изборите за Бундестаг той се определи – с присъщата му скромност – като последния рокаджия в политиката – припомня “Райн-Некар Цайтунг”. Но няма как да не се признае, че вчера бившият външен министър съвсем не напусна сцената като голяма рок-звезда. По-скоро може да се говори за смес между Криф Ричард и Род Стюарт. В чисто маркетингово-технически план погледнато – всичко май прилича най-много на евъргрийн, с който можеш да си потананикаш, удивлявайки се паралелно на неговия някогашен успех.

“Бадише Нойесте Нахрихтен” избира друг аспект, пишейки, че участието в Косовската война /решението за което бе взето по време на управлението на Фишер/ не може да се смята за нарушение на федералната републиканска външна политика. Това решение е в много по-голяма степен свързано със съюзническите ангажименти в рамките на НАТО и приятелството с Америка. И вероятно именно на Фишер е решаващата заслуга, че привлече опозиционните леви към политическото управление, докато самият той премина към гражданския лагер. Но не всеки би се съгласил с тази оценка. Тъй като точно това преобръщане се приема като предателство от страна на неговите фундаменталистични съпартийци.