1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса от 6 юни

Основните коментирани международни теми са спорът около иранската ядрена програма и резултатите от изборите в Чехия

Меркише Одерцайтунг констатира, че макар ръководството в Техеран да не е излязло с особени изявления /след отправянето на предложението за уреждането на ядрения спор от страна на петте държави-постоянни членки на Съвета за сигурност и Германия/, това се е оказало достатъчно за пореден скок в цените на петрола. Естествено – евентуално американско военно нападение срещу Иран би се отразило неминуемо на доставките на петрол в световен мащаб, дори и без съдействието на Техеран. И тъй като точно 80 процента от иранския бюджет зависи от петрола, определен факт е взаимният интерес от уреждане на въпросите по дипломатически път. Президентът Махмуд Ахмадинеджад се позовава на съдържащото се в Договора за неразпространение на ядрените оръжия право за извършването на дейности за обогатяване на уран за мирни цели. А и – от друга страна – за вероятността от евентуално военно нападение има само индикации, не и доказателства Съответно висока ще бъде и цената за подтикване на иранците да променят позициите си.

По същата тема Ландесцайтунг пише, че аятолах Али Хаменей заплашва да врътне кранчето с петрола, ако страната му бъде атакувана. Което представлява съвсем достоверна заплаха от страна на държавата, която е на четвърто място в света по износ на петрол, а освен това контролира Персийския залив, респективно – би могла да прекъсне жизнените артерии на индустриалните държави. Този сценарий е напълно ясен на западните стратези, заради това и ходът на Хаменей не идва изнанадващо. По-изумително е това, че иранският президент Ахмадинеджад се обяви за най-обстойно проучване на последните отправени предложения за уреждане на ядрения спор. Но би било неоснователно да се проявява нещо повече от предпазлив оптимизъм – от гледна точка на финтовете, предприемани от Иран до момента. Ако режимът в Техеран реши да даде мат на световната общност – и новата оферта ще бъде отхвърлена. След което, обаче, Иран би могъл да изгуби всичко в един апокалиптичен финал. Техеран няма на какво отгоре да очаква повече от едно запазващо реномето реми.

Тагесцайтунг се спира на конфликта в Близкия изток, като изтъква, че с бездействието си палестинският президент Махмуд Абас е пропилял напразно цяла година, и сега носи и част от отговорността за насилието. Идеята му за провеждане на референдум е контрапродуктивна, а и всенародното гласуване не би трябвало да се използува като средство за политически натиск, към което да се прибягва тогава, когато то съответства на стратегическите цели. Става дума за гласа на народа при исторически решения, за което избраното правителство мандат няма. Но Абас така и пропусна да използува създалите се шансове.

Щутгартер Цайтунг коментира патовата ситуация в Чехия след парламентарните избори, като изтъква, че въпреки политическия театър враждуващите лидери на двете основни политически сили ще трябва да се споразумеят, ако не биха искали да нанесат щети на страната. Основната причина: Чехия ще бъде изправена пред огромни предизвикателства през следващите месеци. Предстои в най-скоро време страната да се присъедини към Шенгенското пространство, също наскоро й предстои и включване към еврозоната. Именно в тази ситуация политическият прагматизъм би трябвало да надделее над личните дрязги.

И накрая – един цитат от Меркише Алгемайне по повод предстоящото футболно първенство. Вестникът цитира проучване, съгласно което две трети от жителите на федералната провинция Бранденбург са убедени, че положението със сигурността по време на първенството ще бъде под контрол. Което е почти удивително – на фона на продължаващите от седмици дебати, свързани с ксенофобията, расизма, склонните към насилие хулигани и терористичните заплахи. Същевременно, обаче, мерките по опазването на сигурността не би трябвало да се превръщат в основна тема на футболния празник. Идеята за гостуване на света при приятели е много по-добра. И ние не бива да допускаме страхът да я помрачава.