1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса от 12 юни

Две водещи теми: самоубийствата в Гуантанамо и Световното футболно първенство

Както отбелязва Франкфуртер Рундшау – за Гуантанамо се знае от години, че лагерът няма нищо общо с представите на Запада за правовата държава. Случващото се там не може да бъде оправдано с преманентното извънредно положение, при позоваване на растящата заплаха от тероризма. Лайпцигер Фолксщиме подчертава, че шокиращите съобщения от Гуантанамо отново обръщат погледите към лагера, чието поддържане няма как да бъде оправдано пред по-голямата част от света, въпреки предприетите множество опити. От друга страна предупредителният пръст, който при темата Гуантанамо се размахва и от Германия, не бива да се вдига толкова високо. Тайните полети на ЦРУ над територията на Федералната република показват, че и Германия не е точно оазис на опазването на човешките права. Брауншвайгер Цайтунг читира думите на американския президент – че към мъртвите от Гуантанамо трябва да се проявява респект. Но по-добре би било, ако такова отношение се проявява към живите в лагера – така, както е обичайно в една правова държава. А още по-добре би било, ако Буш затвори Гуантанамо и предостави арестантите на адвокатите и съдиите – отново както би трябвало да е в една правова държава.

Щутгартер Цайтунг изтъква, че сега за първи път – по американски данни – трима затворници извършват самоубийство. Тъй като обстоятелствата, в които им се налага да живеят, са нетърпими. И въпреки това адмирал Хари Харис, комендантът на лагера, заявява, че мъртвите не изпитвали респект спрямо живота – нито нашия, нито своя. Затова и той не смята самоубийствата за акт на отчаяние, а за акт на водената срещу нас война. Колко брутална и колко ожесточена трябва да е станала междувременно американската армия, щом не се впечатлява дори от това, че арестантите избират смъртта след години на изолация? Джордж Буш сам съсипа своето име и името на страната си по един невъобразим начин.

Продължавам с коментарите от днешната германска преса, посветени на започналото световно футболно първенство. Бонският Генерал Анцайгер отбелязва, че след този уикенд и първите 50 часа Мондиал трябва да се каже следното: игрите наистина се превърнаха в празник, една цяла нация се радва, радва се заедно с другите. Световното първенство като най-голямата имиджова кампания за всички времена предлага уникалния шанс за трайното подобряване на доста позапрашената представа за Германия сред съседите от цял свят - препоръчва Шварцвелдер Боте, като допълва, че това си заслужава. Милиардите хора, които следят игрите, включително и на живо от стадионите, трябва да разберат, че федералните граждани могат да се радват и да се смеят, дори и на самите себе си. Светът на гости при приятели? Още по-добре – хора, които идват като гости и си отиват като приятели. И Хановерше Алгемайне Цайтунг е на мнението, че из страната се е разпространил широко разведряващ патриотизъм. Дори и органите на реда са обзети от нов вид оптимизъм – пък и защо всичко да не премине весело и мирно? Меркише Одерцайтунг посочва, че буквално за една нощ страната се е научила как да се разтоварва чрез символите на нацията. Под слънчевите лъчи по колите се развяват безброй национални знамена, хората изглеждат по-приветливи и далеч не така сериозни по германски, както обикновено. Дали това означава, че германците са на път да се превърнат в нормална нация? Дори и само заради това се заслужава надеждата, че отборът на Клинсман ще остане по-дълго в турнира, за да помогне на обществото да се наслади на новото чувство на национална лекота и да го укрепи. Ето и какво пише по същия повод Щутгартер Нахрихтен – като че ли в първите дни на футболния спектакъл страната е обхваната от магия – има чудни картини, чувства, които карат кожата да настръхне, сцени на побратимяване между фенове от всички нации, в израз на същинското послание на спорта – при честната игра различия няма. И като че ли Германия само това е чакала – да докаже пред целия свят, че всичко е едно недоразумение – ние очевидно не сме толкова начумерени, страхливи и твърдоглави, колкото и да се смятаме за такива.