1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса на 11 октомври

Втората Нобелова награда за германски учен предизвиква истинско вълнение

След Нобеловата награда за физика, и най-важното годишно отличие за химия бе отредено за германец – берлинският изследовател Герхард Ерл е отличен за проектите си в областта на химическите процеси върху твърди повърхности. Резултатите от неговата дейност позволяват освен другото и намаляването на изхвърляните от автомобилите газове, дават и обяснение за увеличаването на озоновата дупка. Ертл, който е първият германец от 20 години насам, удостоен с Нобеловата награда за химия, научи за нея точно на 71-ия си рожден ден вчера. С удостояването на германски учени с Нобеловите награди за химия и физика биват отличени изследователите във Федералната република като цяло – изтъкна канцлерката Ангела Меркел. Меркише Алгемайне в коментара си заявява, че удостояването на двамата германци доказва, че нивото на научните изследвания в Германия очевидно не е толкова лошо. Въпреки заминаването на редица изтъкнати професионалисти за Съединените щати, именно в извънуниверситетските институти се оказва възможно постигането на изключителни успехи. Но да се говори за “настроение на пробив” в германската наука, както прави министърката на научните изследвания Анете Шаван, би било прекалено. Трудовете на двамата учени, удостоени с наградите тази година, всъщност са изготвени преди години. Но пък Нобеловите награди привличат вниманието към германските изследвания. Което със сигурност ги прави по-привлекателни и за специалистите от чужбина. Две Нобелови награди в кралските дисциплини на природните науки определено са основание за гордост в германските научни среди, но не и за отбой в сферите на науката и образованието – отбелязва Ландесцайтунг от Люнебург. Изпитваният спрямо напредъка скептицизъм от 80-те години доведе до установяването в Германия на безразличие, граничещо с враждебност, спрямо природните науки. Последствията могат да се усетят на редица равнища: от недостатъчно добрите постижения на учениците в училище до изследователите, принудени да избягат в чужбина поради прекомерната бюрокрацията и регулация. Според Тагесшпигел това, което на повечето учени им се отдава твърде рядко или дори никога, е било почти рутина за Ертл, нобеловия лауреат за химия, и неговия екип – публикациите в реномирани специализирани издания като Сайънс и Физикъл Ревю Летърс. Истина е, обаче, и това, че за повечето германци Ертл и Грюнберг са напълно непознати. Което може би е свързано с факта, че техните изследвания са изключително сложни. Или пък с това, че ние, обществеността, се интересуваме твърде малко от нашите най-добри мозъци. В Южна Корея, например, учените са истински звезди, значи имаме какво да наваксваме – съзнанието за важността на знанието и науката за страната ни расте, обаче, съвсем бавно. Щутгартер Цайтунг смята, че награждаването на два пъти с престижното научно отличие на Нобеловия комитет определено е предизвикало изненада, мнозина не са допускали, че е възможен подобен успех, макар постиженията на Грюнберг и Ертл да се добре познати в професионалните среди и да са безспорни. През 80-те години всичко бе различно: тогава най-редовно Нобеловите награди се получаваха от германци. И всичко изглежда малко като след избора на Папата и резултатите от световното първенство по хандбал. Чувството на подем би могло много да подпомогне науката. Сходни сравнения прави и Офенбургер Тагеблат, изтъквайки, че преди нацията да се захласне по Нобеловите лауреати така, както покрай папата, футбола или хандбала, би трябвало да се изтъкне, че има и несвършена домашна работа. В изследването Пиза, посветено на качеството на образованието, Германия е изпреварена от редица други държави. А и именно двамата актуални нобелови лауреати показват, че най-доброто време на германската наука е било преди няколко години. И двамата са около 70-те, а и научните им резултати са съответно посивели. Германия би могла да запази значимостта си в световен мащаб и високия си жизнен стандарт само ако вложи средствата си в обучението на децата и в развитието на науката.