1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса на 10 юни

Погледът на коментаторите е привлечен не само от откриването на световното футболно първенство

Визбаденер Курир отбелязва, че от всички германци, не само от тези, които ще бъдат по време на мачовете по стадионите, зависи доброто и мирно настроение на празника. Светът е на гости при приятели – гласи мотото на световното първенство, и именно изпълнението на това намерение в държава, която иначе не е твърде дружелюбна и открита спрямо чужденците, ще е решаващо за успешното протичане на големия футболен празник – в много по-голяма степен, отколкото представянето на германския национален отбор. Макар че – разбира се – при цялото приятелско настроение към гостите палците ще бъдат стискани най-здраво тогава, когато играят момчетата на Клинсман.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг свързва футболното събитие с основните вътрешнополитически решения, които трябва да се вземат в Германия, като изтъква, че и реформата на федерацията, и реформата в здравеопазването, и антидискриминационният закон трябва да бъдат приети още преди лятната ваканция, или най-малкото да бъдат договорени техните принципи във времето, в което гражданите ще бъдат приковани пред телевизионните екрани. Само че резултатите и по отношение на реформите са точно толкова неясни, колкото и изходът от залаганията, които се правят за мачовете.

Продължавам с коментарите от днешните германски вестници, посветени на борбата срещу тероризма. Зюддойче Цайтунг пише следното: борецът срещу тероризма Джордж Буш, и заедно с него световната сила Съединените щати, не се справят с предизвикателството на Близкия и Средния изток. Пренебрегването на очевидните конфликти на развитието и съществуващите дефицити ще продължат да пораждат нов терор. Брауншвайгер Цайтунг анализира изразените от американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд очаквания към съюзническите войски в Ирак да се присъединят и германски войници. Изданието е категорично – германските войници няма какво да търсят в Ирак. От началото на иракската война именно тази е заявената и правилна политика на федералното правителство, която се подкрепя от преобладаващото мнозинство от гражданите. Федералната канцлерка Ангела Меркел е длъжна да потвърди недвусмислено тази политическа линия – в контекста на последните опити на американския военен министър Ръмсфелд. Една мисия на германските части в Ирак не е партиен въпрос, нито пък е въпрос на партийните констелации в правителството – в много по-голяма степен става дума за надеждност, яснота и последователност, за доверие и отговорност. Иракската война и нейните последствия са истинска катастрофа за Съединените щати и другите замесени държави. И това, че в тази ситуация Ръмсфелд настоява и за участието на германски войници, доказва или безпомощността на американското правителство, или неговата арогантност. Но в крайна сметка мотивите не са толкова важни. Важното е, че Ангела Меркел знае какво да прави.

Днешните германски вестници разискват оживено и перспективите за реализация на здравната реформа. Кьолнише Рундшау е на мнението, че само едно е сигурно: ще бъде създаден нов здравен фонд. А кой ще плаща и дали вноски ще трябва да правят и осигуряващите се в частните здравни каси, е въпрос на преговорите, които продължават да текат. В крайна сметка вероятно всяка от двете големи партии ще отбележи частичен успех: консерваторите ще се радват на това, че делът на работодателите в здравните вноски ще бъде замразен, а социалдемократите пък трябва да са доволни, че върху размера вече ще влияят и доходите извън работната заплата – от наеми и дивиденти. Важно е най-вече това, че в бъдеще растящите разходи за медицински проучвания и за застаряващото общество ще се поемат не само от предприятията и от зависимите от тях служители. Аугсбургер Алгемайне пише по същия повод, че истинската здравна реформа оправдава името си само тогава, когато не само постановява нов модел на финансиране, но и наистина променя структурите на системата. А какво правят всъщност политиците – въвеждат за гражданите двойно финансово натоварване: от една страна като осигурени, от друга – като данъкоплатци.