1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса на 10 февруари

До какво ще доведе сключеното споразумение между враждуващите палестински групировки

Генерал Анцайгер от Бон посочва, че със сигурност подписаното споразумение между палестинските групировки е нещо повече от абсолютно нищо. И е извънредно показателно за неговото съдържание, че то предизвика еуфория единствено и само в палестинските области. От предпазлива надежда до студена сдържаност – така варират реакциите в деня след постигането на споразумение за правителство на националното единство от умереното движение Фатах и радикалното Хамас. Още е твърде рано да се прецени дали на базата на споразумението могат да се смятат за изпълнени изискванията за отказ от насилие, за признаване на правото на съществуване на Израел и за придържане към сключените до момента договорености в рамките на близкоизточния мирен процес – което представлява предпоставка за подновяването на финансовите помощи за палестинците. Израел има правото да очаква от новото палестинско правителство, че ще признае и трите изисквания на международната общност. Но и по трите точки все още всичко решаващо е в мъгла. Берлинският Тагесцайтунг е на мнението, че компромисът от Мека се отразява влиянието на регионалните и международните сили върху разцепеното палестинско национално движение. За него със сигурност ще е успех прекратяването на уличните сблъсъци в Газа. И ако Хамас и Фатах съвместно поне сложат край на отмъстителните настъпления на отделните кланове. Американското правителство и европейците постепенно се предвижда най-малкото да намалят наложения на палестинците бойкот, ако не и изцяло да го отменят. Поне това обещание бе изтръгнато от посредниците от Саудитска Арабия за изпълнения от тях ангажимент. Но тази сделка определено ще предизвика чувство на неудоволствие у израелското правителство в Йерусалим – тъй като то е построило политиката си на базата на този бойкот.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг също е на мнението, че съществуват доста неясноти – като например доколко обвързващо е споразумението, постигнато между Хамас и Фатах. Шансът за приключване на междуособиците от последните седмици изглежда малко по-голям, но оттам нататък сдържаните международни становища подхранват определени съмнения. Трябва да се изчака и да се установи дали реализацията на договореностите, особено що се отнася до разпределението на постовете в кабинета, ще се окаже възможно в определените срокове. От една страна се правят опити за оценяване на постигнатите договорености като победа на Хамас – тъй като движението ще може да запази своя министър-председател и важните министерски постове,от друга що се отнася до признаването на сключените от Организацията за освобождение на Палестина споразумения с Израел те ни най-малко не са отстъпили. Меркише Одерцайтунг пише по същия повод, че когато става дума за установяването на мир в близкия изток, светът се е научил да не отправя прекомерни очаквания. Дори и само фактът, че палестинците съумяха да се споразумеят, се явява днес успех. Но за преговори с Израел все още не се говори. Кървавите братски междуособици на Хамас и Фатах хвърлиха вместо това ярка светлина върху политическата зрялост на палестинците като цяло. А начинът, по който бе потушен спорът в светия град Мека благодарение на саудитския крал Абдула показва, че авторитетът и вярата очевидно тежат повече, отколкото изкуството на дипломатическите компромиси. И накрая – позицията на кьолнер Щад Анцайгер, който прогнозира, че няма как да се предрече розово бъдеще на палестинския брак по сметка. Но алтернатива няма. Нови избори няма как да се проведат поради твърдия отпор на Хамас. А свалянето на правителството на Хамас би било контрапродуктивно в контекста на опитите арабския свят да бъде убеден в предимствата на демокрацията. Западът и Израел няма да могат да игнорират това, когато чертаят бъдещите си отношения с палестинското автономно ръководство. Което не би могло да бъде определено по елементарния модел “добро” и “лошо” – щом включва както готовия на компромиси президент, с когото са напълно възможни мирните преговори, така и фундаменталисткото движение Хамас, което е стриктно бойкотирано.