1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акцентите в германската преса на 11 май

Турбуленции тресат Дойче Телеком, британците се прощават с Тони Блеър като премиер

default

Днес в Дойче Телеком започва първата стачка от приватизацията на предприятието преди 12 години насам. Причината – обявеното масово съкращаване на работни места, наложително от страна на фирмата покрай сериозната конкуренция, довела до рязък спад в броя на клиентите – само през първото тримесечие на тази година 600 хиляди абонати са се отказали от услугите на фирмата. Което не пречи на шефа на концерна Рене Оберман да твърди, че благодарение на реформите нещата се развиват както трябва.

Това са фактите, следват коментарите и препоръките на медиите, първата – от Алгемайне Цайтунг. По-бързи, по-добри, но най-вече по-евтини трябва да бъдат услугите, които предлага дадено предприятие, ако иска да печели на телекомуникационния пазар. При Дойче Телеком не присъства нито един от тези фактори, затова и клиентите масово бягат. Ако шефът Оберман желае да запази поста си по-дълго, не му остава нищо друго, освен да намали разходите. Във връзка с което по-скоро можем да смятаме, че на борбата между работниците и работодатели само се слага началото с днешната стачка. Берлинер Цайтнуг изтъква, че над 96 процента от синдикалните членове в Телекома са били “за” започването на стачката, което недвусмислено показва, че ядът и неразбирателството сред засегнатите служители е огромно, респективно и очакванията, че всичко би могло да се промени към по-добро. Безспорно – набелязаната от концерна стъпка за съкращаването на няколко хиляди души е болезнена. И е право на синдикатите да се отбраняват. Но ги има и рисковете въпреки отбелязването на успех при стачката, перспективите след това да се окажат още по-лоши. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг подхожда по-практично като обяснява, че най-вероятно повечето клиенти на Дойче Телеком няма да усетят негативните последствия от голямата стачка. Средното по качество обслужване и продължителното време на изчакване са ежедневие за бившия държавен концерн. И ако през следващите седмици се наложи да се изчаква малко повече – надали изобщо някой би забелязъл. Синдикатът на работещите в сферата на услугите определено не би искал да настройва хората срещу себе си. Но за да разбере ръководството за какво става дума – от протеста ще пострадат най-вече банките, застрахователните дружества и другите големи клиенти, вероятно и обществената администрация. Еслингер Цайтунг посочва, че що се отнася до стационарните телефонни разговори, Дойче Телеком върви стремително към дъното на пазара във Федералната република. И в крайна сметка избор няма – ако стремежът е конкурентноспособността да се запази, трябва да се снижат разходите. При това положение синдикатът на работещите в сферата на услугите, обявил началото на протестите с днешна дата, е призован от своя страна колкото може по-бързо да се върне на масата на преговорите. Ето и какво пише по въпроса Ханделсблат: Телекомът е с гръб към стената. При това не стачката е основният проблем, е необходимостта от преобръщане на тенденцията. Теориите за разбиване на концерна са точно толкова нереалистични, колкото и заплахата за продажба на целия сектор на обслужването. Така или иначе – бъдещето на концерна зависи от санирането на дейностите му в Германия, които съставляват половината от оборота.

И на финала на прегледа на днешната германска преса – някои цитати при изпращането на Тони Блеър от премиерския пост във Великобритания. Майн Ехо изтъква, че независимо от това какво е постигнал и какво не, едно не може да му се оспори – впечатляващата роля като комуникатор. Никога преди Великобритания не е имала такъв политик, който по подобен успешен начин да може да говори с различните социални слоеве. Той бе популист в най-добрия смисъл на думата. Шутгартер Цайтунг не пропуска да отбележи, че Блеър е бил наричан вярното пуделче на Буш. И самият той е виновен за трагедията си – че сега британците реагират с облекчение на оставката на един премиер, на когото всъщност имат много за какво да благодарят.

Подобно съдържание