1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ако тази Европа се разпадне

Трите огромни достижения на ЕС - мирът, свободата без граници и благоденствието - вече се възприемат като някаква безплатна даденост. Но те не са. Ако не го осъзнаем, с тази Европа е свършено, коментира Бертолд Колер.

Европа се разпада. Не толкова организираната в ЕС Европа с нейните институции, законови пакети и бюрокрация. С шеметна скорост се ломи другата, онази мечтана Европа, която не само за военните и следвоенните поколения беше надежда и пътеводна звезда по пътя към едно бъдеще в свобода, мир и благоденствие. Европейските народи никога не са били толкова близо до осъществяването на тази цел, колкото в началото на 21 век. Ала полетът към европейското единение достигна до една височина, където двигателите вече нямат необходимата мощност. Да, кризите понякога извеждат процеса на европейското обединение дори в по-високи орбити. Сега обаче сблъсъкът с миграционната лавина може да предизвика такава катастрофа, каквато Европа не е преживявала никога досега. И никой не знае колко обединеност ще остане след тази катастрофа.

Още борбите за спасяването на общата валута показаха на европейците, че политическите им различия понякога са твърде големи. Защото - и това е кодирано в самата история на Европа - вътре в нейните граници се сблъскват изключително различни манталитети, опити и култури. Дори само поради географското си разположение и големината си европейските страни невинаги могат хармонично да съчетават своите национални интереси и приоритети. Да не говорим, че даже вътре в отделните държави са налице различия в икономическия потенциал и благоденствието, които предизвикват завист и караници.

Най-тежкото изпитание в историята на ЕС

В тази пъстра европейска черга от национални своеобразности здраво е втъкано убеждението, че народите в Европа са по-добре заедно, отколкото разединени, че солидарността е по-добра от съперничеството, а приятелството - по-добро от враждите. Но усещането да си част от едно голямо европейско цяло, от една нерушима и съдбовна общност, постепенно губи сплотяващата си сила. В сегашната миграционна криза европейците са способни на какво ли не, но не и на обща политика. А на карта са заложени далеч не само предимствата, които ни дава Шенгенската система. Бежанската криза е в исторически план най-тежкото изпитание за целостта на ЕС, включително и като някакъв значим фактор в световната политика.

Flüchtlinge an der deutsch-österreichischen Grenze

Притокът на бежанци вкара ЕС в безпрецедентна криза

Сред горчивите резултати от кризата е и фактът, че повечето държави от ЕС вече не желаят да следват Германия така, както го правеха по време на еврокризата, макар и със съпротива срещу „германския диктат”. Ангела Меркел, която само преди седмици беше обявена от едно британско (!) списание за „незаменимата европейка”, днес се е превърнала в една самотна европейка. Нейният план да се намали миграционният натиск по външните граници на ЕС, а влизащите бежанци, нуждаещи се от хуманитарна закрила, да бъдат разпределяни по справедлив начин между страните-членки, е без съмнение най-правилният. Стига обаче да функционира. А досега това не се случва. Не само критиците на Меркел тълкуват като груба грешка решението ѝ до потръгването на този план Германия да приема на практика почти всички мигранти. Малцина са и онези, които споделят вярата на германската канцлерка, че пристигащите могат да бъдат интегрирани. Докато вратите на Германия са широко разтворени, никой от европейските партньори не е съгласен да подпише на празен лист декларация за разпределянето на бежанците. Със своето непопулярно решение Меркел подрони собствения си авторитет - както в страната, така и в чужбина.

Редакцията препоръчва

Обратим ли е разломът?

Но свои собствени пътища вече избират и други в Европа. Великобритания обмисля дали да не напусне ЕС, понеже не желае да бъде част от една все по-задълбочаваща се интеграция. В няколко източни страни-членки път си пробива един нов национализъм, който сравнява еврочленството с някогашната загуба на национален суверенитет в рамките на доктрината „Брежнев”. Дори изправени пред заплахата от надигащата се нова руска агресивност, държави като Полша и Унгария пак не са склонни да търсят единодействие с Берлин. Очевидно четвърт век мир и безчетните милиарди, повечето от които идват тъкмо от Германия, не са достатъчен мотив за зараждането на поне минимално чувство за общност и готовност за компромиси, без които такава уникална конструкция като ЕС просто не може да функционира.

Излиза, че днес европейците трябва да мислят не само за „план Б”, но дори за „план В” - тоест, за варианта, в който ЕС оцелява след мигрантската лавина, но вече като една разядена от противоречия и недееспособна „общност”. Този вариант означава връщане към идеята за „малък ЕС”, който ще може да запази и да доразвие сегашната интеграция. Но това значи публично да се обяви банкрут, поради което мнозина дори не желаят да споменават еретичните думички.

И все пак: въпросът дали връщането към старото ядро на европейското единство не е единственият начин да предпазим ЕС от разпадане, може би ще накара най-сетне страните-членки да осъзнаят какво е поставено на карта. Защото ето какъв е централният проблем на европейското единство: неговите наистина исторически успехи - мирът, свободата без граници, благоденствието - вече се възприемат като нещо саморазбиращо се и безплатно. А те не са, както всекидневно ни доказва миграционната вълна.

Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main