1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Ако не беше Турция, ни очакваше Аушвиц"

Хиляди германски учени от еврейски произход са принудени да бягат от нацистка Германия. Много от тях емигрират в Турция , където допринасят за модернизирането на турската държава по времето на Ататюрк.

default

Проф. Хайлброн / в средата, с шапка/ сред турските си студенти

"За германците съм турчин, а за турците - германец", казва усмихнато Енвер Хирш. По времето на националсоциализма неговият баща емигрира в Турция. Там правистът по образование създава много от валидните и до днес закони, между които и турското търговско право. Този факт днес е почти неизвестен.

Курт Хайлброн също е син на германски евреин, който през 1933 година емигрира в Турция. Там той основава Ботаническия институт в Истанбул. Лично бащата на турската светска държава Кемал Ататюрк кани известния германски професор да модернизира и Селскостопанската академия в Истанбул.

Емигриралите от нацистка Германия университетски преподаватели пристигат в Турция тъкмо навреме. В края на 1920-те години Ататюрк разработва своята визия за реформа на висшето образование. Целта му е да превърне Турция в модерна държава, а германските интелектуалци от еврейски произход активно се включват в изграждането на нова и модерна образователна система в страната, разказва режисьорката Ерен Йонсьоз, чиито документален филм "Безотечествени - на изгнание в Турция"  в момента е по германските киноекрани.

1933 и турската култура на гостоприемство

В пет житейски истории документалният филм показва колко бързо и небюрократично германците са били назначени на постове в турските университети, министерства и административни управи. Навсякъде те са били добре приети. Цели поколения турски студенти са се изучили при тях. Тази глава от германско-турската история днес е почти забравена.

Dokumentarfilm Haymatloz der Regisseurin Eren Önsöz

Във Факултета по земеделие в Анкара са преподавали редица германски професори

След като Хитлер завзема властта, на еврейските учени и професори в Германия им забраняват да заемат официални длъжности в университетите и научните институти. "Законът за държавния служител" от 7 април 1933 година изрично подчертава, че "служителите от неарийски произход трябва да бъдат пенсионирани незабавно". За щастие, много от преподавателите са били предупредени за предстоящите репресивни мерки и успяват навреме да емигрират - през Швейцария в Турция.

Патологът Филип Шварц, който също е бил принуден да бяга от нацистите, създава в Цюрих общност, която оказва помощ на застрашените германски учени да напуснат родината си и им посредничи да намерят назначение в чуждестранни университети. По този начин той съдейства на близо 2 600 преследвани преподаватели от нацистка Германия да се спасят. За зимния семестър 1933/34 година в истанбулския университет например са били назначени 30 германски професора от еврейски произход.

"Голямото мълчание" в следвоенна Германия

Семействата и на петте главни действащи лица в документалния филм на Ерен Йонсьоз са успели да избягат от режима на Хитлер. Децата на тези еврейски мигранти отдавна са пенсионери. Пред камерата те разказват за детството и юношеството си край Босфора, както и за преживяванията си в следвоенна Германия, където се оказват не съвсем добре дошли. Израснали в Турция, у дома се чувстват като на ничия земя. Сюзън Ференц-Шварц, Егон Барда, Курт Хайлброн, Енвер Хирш и Елизабет Вебер-Белинг са свидетели и на "голямото мълчание" в младата Федерална република. В следвоенна Германия никой не говори за съдбата на еврейските си съграждани и емигранти. Никой не иска да повдига въпроса за вината, защото почти никой не се е противопоставял активно на депортациите на евреи.

Regisseurin Eren Önzöz in Köln

Режисьорката на филма Ерен Йонсьоз

"Ние щяхме също да сме завършили живота си в Аушвиц. Такава беше алтернативата", казва Сюзън Ференц-Шварц и свежда поглед. Когато семейството ѝ бяга в Турция, тя е само на една година. Научава за събитията от разказите на близките си.

Още с първия си документален филм "Импорт-експорт" /2006/ режисьорката Ерен Йонсьоз се посвещава на темата за германско-турските взаимоотношения. По време на снимките се запознава с Едзард Ройтер, бивш топ-мениджър при „Мерцедес” и син на политика Ернст Ройтер. Той е бил едва на седем години, когато еврейските му родители емигрират в Турция. На 18 години се завръща обратно в Германия. И той, както и Курт Хайлброн, се чувстват разкъсани между два различни свята. „Не мога дълго да се застоя в Германия, но също и в Турция. Затова пък постоянно пътувам между двете страни”, признава Хайлброн. "Такава е нашата съдба. Да бъдем ничии и никъде да не сме си у дома", казва и Сюзън Ференц-Шварц. "Това е и съдба и късмет", добавя тя.

Редакцията препоръчва