1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ако министрите бяха зъболекари

Политиците и избирателите често пъти попадат в капана на двупосочните емоции. А взаимоотношенията им би трябвало да са делови - както в България, така и в обединена Европа, четем в анализа на Александър Андреев.

default

Издигането в култ и пълното отричане - двете крайности на едно и също явление

Правителствата са като зъболекарите. Не ги обичаш, но имаш нужда от тях. Ако си вършат работата, си доволен. Ако не - ги сменяш. Има обаче и една важна разлика: правителствата много искат избирателите да ги обичат, докато зъболекарите не копнеят за любовта на пациентите си. Така е в България, така е в Германия, така е в обединена Европа.

EU im Schleudergang

Клишета срещу клишетата

„Не я обичам тази Европейска комисия”

Това ми каза наскоро един германец, да го наречем Маркус. Маркус е около 35, добре образован, говори няколко европейски езика, живее в Полша и е женен за полякиня. На пръв поглед – притежава всички необходими параметри, за да бъде убеден европеец. Това му и казах, но той продължи да се запъва: надутата евробюрокрация и надутите еврочиновници, мъртвият евроезик, идеално правата еврокраставица. Изобщо – пълният репертоар от антиевропейски клишета, които, впрочем, не отговарят на истината (с малки изключения). Добре де, не си ли съгласен, че Еврокомисията си върши работата, че в Европа има мир и няма граници, че средният стандарт на хората надминава стандарта във всички други краища на света, че законите работят, а цените на електричеството и телекомуникациите падат? – отвърнах и аз със серия обратни клишета. Да, общо-взето бил съгласен, въпреки това не обичал Еврокомисията, отвърна Маркус.

„Обичам го Бойко и това си е”

Така пък започна друг мой разговор с българска избирателка, който няма да преразказвам. И двамата ми събеседници, без да се усетят, бяха попаднали в капана „обичам - не обичам, харесвам - не харесвам”, който политиците по цял свят с радост залагат. И бъркат (политиците, имам предвид), защото – стига да са добросъвестни – биха могли да „продават” управленската си стока само с качеството й, без емоционална реклама. Но донякъде криви са си и самите избиратели, у които все още действат архаични импулси по отношение на властта.

BdT 20.03.2007 Mao Figuren in einem Museum

Историята дава много примери за опасните последствия от сляпото почитане на властта

Кралете, херцозите и князете винаги са искали народът да ги обича, а не да одобрява коронования им труд. Сталин и Хитлер също съдадоха обществени модели, където лидерът и партията бяха обект на задължителна всенародна обич. Списъкът на „любими вождове” е от дълъг-предълъг: Мао, Ким, Кастро. Накратко: двустранната склонност на управници и управляеми да вкарват взаимоотношенията си в емоционалното русло, размива правата и задълженията, законите и демокрацията и в крайна сметка спъва напредъка.

А колко просто е при зъболекарите

Боли, но стискаш, защото обичаш здрави зъби. И като виждаш, че зъболекарят добре си върши работата, пренебрегваш болката. Пък когато много боли, той ти слага упойка. (Всъщност тук трябваше да става дума за посещението на Борисов в Брюксел и разговорите с Барозу. Но за това се изписа достатъчно. Двамата в случая наблегнаха повече на упойката, защото им е важно пациентите да са доволни – Барозу отива на избори, Борисов има да изпълнява предизборни обещания. И предпочитат да бъдат обичани, отколкото да им се търси сметка.)

Редакцията препоръчва