1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Академични игри

Българският образователен министър предложи проектозакон за развитие на академичния състав, според който всеки ВУЗ ще произвежда сам своите професори. Задава ли се румънският модел, донесъл само за година 7000 професори?

default

Реформите като експеримент

На подготвяната реформа и първите академични реакции към нея се спира Антоанета Пунчева.

„Образованието е и наличието на тоалетна хартия, която слагаме в тоалетните и студентите непрекъснато я крадат” - думи на проф. Иван Илчев, ректор на СУ, при откриването на учебната година.

„В Румъния всъщност нищо лошо не се е случило. Там реформата отдели академичното от финансовото управление на университетите. В Румъния ректорът управлява и представлява университета, но не подписва нищо. Не прави обществени поръчки, не върши дейности, които може да въведат човек в изкушение”, разяснява в интервю пред в. „Стандарт” образователният министър. И все пак, и той се опасява от свръхпроизводството на професори. Решението било в Апелативната комисия, която щяла да бъде контролен орган – "малък, но изключително силен и мобилен”, който ще се сезира при нарушения.

Symbolbild Gekaufter Doktortitel

Ще може ли скоро в България всеки да стане професор?

Красьо - професор за една нощ?

За да илюстрираме опасността от академични злоупотреби, ще дадем един драстичен пример: нашумелият бизнесмен Красьо Черния може да стане професор за една нощ, ако са верни твърденията на медиите, че е прикривал финансови нарушения на ректора на Стопанската академия в Свищов. Според засегнатите лица ги свързвала само една докторантура.

Време е Берлинската стена в науката и висшето образование да падне, настоява Сергей Игнатов, и университетите да бъдат напълно самостоятелни. Автономията им ще бъде специално регламентирана в предстоящия нов Закон за висшето образование.

Междувременно едно малко непохватно изказване на финансовия министър Дянков настрои срещу промените и тези, които от години ги чакат като решение на хроничните проблеми в научната сфера. Като застаряването на академичния състав, мумифицираната Висша атестационна комисия, материалната нищета, в която работят много от институтите на Българската академия на науките. Парите за наука в България са под 0.5% от брутния вътрешен продукт, а заложеният в Лисабонската стратегия стандарт е минимум 3%.

„Възможен вариант тук е да се затворят повечето лаборатории и научни центрове в БАН, като на тяхно място се учреди фонд „Наука”. До него ще имат достъп всички научни работници от различните университети, частните лаборатории, мозъчните тръстове с нестопанска цел и дори индустрията. Наскоро преброих 89 различни отдела в БАН и ми е много любопитно какви проучвания се правят там, например в института по космология или по океанология”, допълва още образователният министър, доктор по египтология. Заради тези изказвания българските медии бързо му поставиха следния етикет:

Simeon Djankow

Дянков оценява стойността на имотите на БАН на 250 млн. долара

Враг на БАН

Оказва се обаче, че радикалните идеи са се родили по-рано и в друга глава. През декември 2008 г. пред Capital.bg бъдещият финансов министър Симеон Дянков казва: „За да получи бърз старт (фондът), най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. Това ще осигури приходи от около 250 млн. долара, по-голямата част от които могат да се инвестират директно във фонда. А с останалите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно. След това трябва да се сформират фондации, които да дават пари по проекти, а не по звена. Добрите проучвания ще се използват след това в университетите и лабораториите, а това ще подобри качеството на образованието.”

Как реагират научните среди на подготвяните свръхрационални промени? На въпросите на „Дойче Веле” отговаря доц. д-р Полина Павлишина, катедра „Геология и палеонтология” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Антоанета Пунчева: Като учен с опит и в БАН, и в СУ, как оценявате новите идеи и квалификациите „феодални старци”? Отвъд езиковите каламбури, по-важният въпрос е: къде се прави наука в България?

Полина Павлишина: Там, където има хора с изострено научно любопитство и идеи, академично мислене и вкус към най-новите световни достижения в своята област. Такива хора има както в университетите, така и в институтите на Българската академия на науките. Не бива да бъдат противопоставяни по този признак. За съжаление науката изисква материално обезпечаване. В последните десетилетия държавата напълно дебаркира от материалното осигуряване на научните изследвания, както в университетите, така и в научните институти. Никакви пари не се отпускаха за оборудването на аналитични лаборатории, за закупуването на аналитична техника.

Редакцията препоръчва