1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Аз пък имам нови буки...

Мъдрият политик се грижи повече за интересите на избирателите си, отколкото за своето облекло. А всички, които се фукат със скъпи дрехи, би трябвало да помислят за хала на хората в България, смята Александър Андреев.

default

Контене по време на чума

Всичката Мара втасала, само се не умила… Нищо друго не ми идва наум, когато за пореден път в българските медии се натъкнах на вирнала брадичка публикация за нечий стил на обличане, за дрескод или за поредния нов тоалет на политици и телевизионни водещи. („Аз пък имам нови буки,” както се хвалят децата в детската градина.)

Iran Land und Leute zwei Männer mit Anzügen von Boss

Зад формата трябва да има и съдържание

Това ли е жизненоважният проблем?

Ето, наскоро младите от ГЕРБ със смъртоносна сериозност се бяха събрали да обсъждат дължината на дамските поли, карираните сака и прословутите бели чорапки. Абе хора-политици, абе младежи-прагматици: това ли е неотложният, жизненоважен проблем на българската политика? Кризата тресе света, България има до небето ядове с енергетиката и строителството, с кредитите и работните места, със здравеопазването и пенсионерите, а вие велемъдро си хортувате дали да се носят тежки бижута и обувки на бос крак. Хрумвало ли ви е някога, че съдържанието на една политика все пак може би е по-важно от трикотажната форма, в която я обличате всеки ден? И че един депутат с бели хавлиени чорапи навярно ще се окаже по-интелигентен, по-способен и най-вече по-почтен от колегата си, накичен от главата до петите с Гучи и Армани?

Вманиачаването на тема дрехи, външен вид, фасон несъмнено влиза през филмите и медиите, като задокеанското влияние е най-силно. Не че го няма и другаде по света, не че и европейците не се придържат към някакви (често пъти строги до идиотщина) правила и изисквания. Това обаче може да се преглътне, когато зад формата, зад деколтетата, зад прищъпнатите от вратовръзките политически шии, зад фишутата и комичните кърпички в горното джобче има и някакво благонадеждно съдържание. Когато особено политиците по-напред мислят за мандата, даден им от избирателите, и за интересите на същите тези избиратели, а чак после – за костюми и костюмчета.

Комплексарщина и арогантност

Alexander Andreev

Авторът

Да не говорим, че, първо, в България никога не е имало сковани и консервативни правила за обличане, че на хората в страната е по-присъщ леко разгащеният, наречете го „фриволен” стил. И второ, което трябва да включи особено силна аларма в съзнанието на политиците: че поне половината от техните избиратели не могат и да помислят за Гучи или Армани, а често дори не си позволяват никакви разходи за облекло, защото семейният бюджет едва стига за покрива над главата и за изхранването.

Не толкова Холивуд, вашингтонските дълбокомислени съветници по облеклото или поредната първа дама в Белия дом, колкото българската комплексарщина всъщност стои в дъното на тези нелепи трикотажни фукни. По-точно: комплексарщина и арогантност, каквито пак тези демонстрира един Петров, бивш сценарист на Слави Трифонов. Не че някой се е развълнувал особено от любовните отношения на някогашния милиционер с фирмата „Прада”, ама човек поне малко срам трябва да има, особено когато всекидневно учи сънародниците си на морал и родолюбие.

Редакцията препоръчва