1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

„Аз бях в ада”

Под това заглавие, на немски език, излезе книгата за живота на Кристияна Вълчева, една от българските медицински сестри, прекарали осем години в либийските затвори.

default

Кристияна Вълчева

Освобождаването на българките и палестинския лекар през юли тази година привлече силно вниманието на германските медии и точно затова веднага след публикуването на книгата за живота й Кристияна Вълчева беше гост на едно от най-известните телевизионни предавания: толкшоуто на журналиста Йоханес Б. Кернер.

Предаването, което е с публика в студиото и има милиони зрители се излъчи в най-доброто време по Втора германска телевизия – сряда вечер. Гости на Йоханс Б. Кернер са обикновено известни личности или хора, чиято съдба е претърпяла необичайно развитие. Харкатерното за телевизионния журналист Кернер е, че поставя личността в центъра на вниманието, че се интересува не от самото събитие, за което се говори, а от начина, по което то е било преживяно и възприето. Ето защо първите му въпроси към българката Кристияна Вълчева бяха, как се чувства сега след първите месеци на свобода и дали е било трудно да се приспособи към нормалното ежедневие. Отговорът й, с превод в ефир, бе:

«...Най-важното за мен е, че съм свободна.

Няма нищо по-хубаво от това, да имаш правото на избор. Аз съм свободна личност и това означава щастие за мен».

Libyen Todesurteile gegen fünf bulgarische Krankenschwestern

В очакване на смъртната присъда по време на процеса-фарс.

Германските зрители видяха една сдържана, интелигентна и добре изглеждаща жена, която се опитва да погледне от страни на преживения от нея ужас. В продължение на 25 минути Кристияна Вълчева разказа по-важното от осемте години в либийските затвори и по този начин представи и книгата си.

«Арестуването ми беше едно от най-ужастните неща.Никога не съм предполагала, че ще бъда обвинена в убийство на деца», заяви Кристияна Вълчева.

Въпросите на журналиста Йоханес Б. Кернер бяха насочени към това, дали е имало някаква причина за арестуването на медицинските сестри:

«Казаха Ви, че Вие сте главната обвиняема, че сте главата на този заговор и отговорна за това, че толкова много деца са били заразени с вируса на СПИН. Как беше обосновано това обвинение?», попита телевизионният журналист, опитвайки се да намери логика в действията на либийските служби.

Краткият отговор на Кристияна Вълчева беше достатъчно ясен, за да илюстрира зловещото лице на един деспотичен режим, който малцина в Германия могат да си представят.

«Как го обосноваха? С изтезания.»

Кристияна Вълчева разказа за трите месеца непрекъснати изнезания с електрошок, на които са подложени медицинските сестри и палестинския лекар Ашраф.

Freigelassene bulgarische Krankenschwester mit Mutter

Възторжен прием в България

«Зрителите ни имат мъглява представа, за това, как изглежда затворническа килия в Германия, бихте ли описали, в какви условия бяхте принудена да живеете», помоли германският журналист и въпросът му беше последват от потресаващ разказ за продължително време, прекарано без светлина, с малко храна и почти без вода, без елементарни условия за живот.

Това , което направи впечатление бе сдържаният почти монотонен изказ. По този начин Кристиян Вълчева явно се опитваше да се пребори със спомена за преживения ужас. Много рядко емоцията все пак надделяваше: в мъчителното поемане на въздух, в продължителните паузи преди отговорите на въпроси, като например: какво се случва, с онзи, който е поставен на такива нечовешки изпитания:

«....Страхът мирише. Унижен си.»

Разказът на Кристиянна Вълчева беше лишен от всякаква патетика и дори тогава, когато водещият се опита, да й я натрапи с констатации като «Болката, сигурно, Ви направи по-силна.»

«Не бих казала, отвърна българската медицинска сестра. По-силна ме направи престоят ми в затовар. Там се научих да съм търпелива и да прощавам. Физическата болка е толкова силна, че ти не мислиш за унижението» , каза Кристияна Вълчева, след като беше помолена да опише мъченията, с които в крайна сметка либийските полицаи успяват да измъкнат от нея и от колегите й фалшиви самопризнания.

На въпроса, как е преживяла трите години след оповестяването на смъртната присъда, Кристияна Вълчева, заяви ,че никога не е губела надежда, защото е знаела, че Кадафи има нужда от живи, а а не от мъртви заложници. Също толкова ясен и категоричен беше и отговорът й на въпроса, как е приела полета в самолета на френското правителство и възторжения прием в България:

«Не се развълнувах...Аз бях като зрител на самата себе си.

Фактът, че президентът на България ни помилва ме накара да си помисля, че с мен се случва нещо хубаво. Състоянието ни беше много особено, ние пристигнахме в България тялом. Но духът ни беше далече зад нас.»

Признанието на сина на Кадафи за това, че българите са били изтезавани, беше коментирано от Кристияна Вълчева така:

«За мен няма никакво значение, какво казва Кадафи. Само едно е важно за мен: Либия да признае вината си.»

А какви са плановете й за бъдещето й? Кристияна Вълчева не желае повече да работи като медицинска сестра:

«Искам да уча, искам да обърна повече внимание на най-близките , да пътувам из моята страна, искам да попълня празнотите и пропуските... и съм започнала»,

заяви българката Кристияна Вълчева в телевизионно предаване по втора германска телевизия пред известния журналист Йоханес Б. Кернер.