1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Азиатската криза

Как трите големи азиатски финансови сили Китай, Тайван и Япония успяват да се спасят от азиатската криза?

default

Тъй опасяваният финансов срив в Китай, Тайван и Япония в контекста на азиатската криза за щастие не стана реалност. И то благодарение на факта, че правителствата в Пекин, Тайпе и Токио не се оставиха да им бъде отнета свободата на действие чрез обвързване на валутите им към американския долар. Освен това специално в случая на Китай и Тайван контролът върху финансовия трансфер предотврати вливането на спекулативни финансови средства.

За разлика от т. нар азиатски икономически тигри Китай, Тайван и Япония разполагат с огромни валутни резерви, които противопоставят на валутните спекулации. По това време Япония е водеща в света по отншение на валутните резерви, Китай заема втора позиция още през първата година на азиатската криза, също Тайван успява да натрупа завидно количесто валутни резерви. По този начина и трите страни се оказват застраховани срещу евентуален икономически срив. Смесицата от все още неосъщественото либерализиране на капиталните пазари и твърдото противопоставяне на девалвацията на националната валута оказва въздействие както в Китай, така и в Тайван. И то не защото икономическата и финансовата политика на двете страни е безгрешна, а тъй като регулираният от държавата пазар не е удобно място за спекуланти. Япония изглежда на пръв поглед доста по-уязвима. Крахът на безрезервните борсови спекулации довежда в началото на 90-те годинина миналия век до срив на “сапунената икономика” и хвърля страната в дълбока криза, продължила десет години. Япония е обаче вече достатъчно силна, за да остане имунна срещу всякакви посегателства или атаки спрямо валутата си. От друга страна валутният курс се определя по това време от Централната банка, подчинявайки се на две основни правила: първо той трябва да е достатъчно нисък, за да насърчава износа, и второ валутният курс бива леко повишаван само тогава, когато САЩ засилват натиска заради търговския си дефицит с Япония или пък заплашват със санкции.

Частичният срив на икономиките на азиатските тигри оказва въздействие и върху икономическото развитие в Китай, Тайван и Япония. Износът за кризисния регион намалява значително. Въпреки това японската икономика остава на високо ниво, макар и в застой, а брутният вътрешен продукт в Китай и Тайван нараства дори с 6 до 8 процента.

Трите страни са безспорно основните печеливши от азиатската криза, в рамките на която Пекин участва активно в отпускането на кредити за засегнатите от финансовия срив азиатски страни. В региона се цени най-много противоборството на Китай срещу девалвацията на валутата, отблъснало в крайна сметка опасните спекуланти. Стефани Грифит-Джоунс от института за изследване на развитието към университета Съсекс казва в тази връзка следното:

“Отличителният белег на Китай е стабилността. Страната не се остави да бъде повлечена от азиатската криза и се превърна по този начин в спасителен остров, спомогнал за по-бързото прекратяване на кризата.”

Същевременно в качеството на страна-членка на Г-7 и най-вече заради сблъсъка с интересите на САЩ и Международния валутен фонд, Япония се отказва от намерението за изграждане на Азиатски валутен фонд с цел защита от евентуални бъдещи валутни спекулации. Финансови експерти аргументират това решение с факта, че по това време Япония не се самоопределя като азиатска нация, а и пропуска да осъзнае, че въз основа на финансовата си мощ е могла да поеме водещата роля в региона.