1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Администрацията отвръща на удара

„Нищо лично” или защо Брюксел блокира еврофондове за България. Коментар от Александър Андреев.

default

Много бързо забравихме един общоизвестен факт: България влезе в Евросъюза по силата на политическо решение, а не изцяло на собствен ход. В началото на 2007 двете последни държави от голямото Източно разширяване не изпълняваха в пълен обем Копенхагенските критерии – и това беше добре известно в Брюксел. Най-точно го знаеха онези, които по служебно задължение следят спазването на правилата в Общността: европейските чиновници, брюкселската администрация (или бюрокрация, както биха се изразили критиците на ЕС). Тъкмо тях политиката беше поставила под натиск да затворят едно око за изоставането на София и Букурещ в определени области. Например:

неразвитата структура и неудовлетворителните гаранции

Symbolbild EU Flagge und Bulgarische Flagge

за целесъобразно и законно използване на еврофондовете. Европейските политици избраха за свой приоритет да се придържат към дадената дума и извиха ръцете на администрацията. А една уважаваща себе си администрация никога не оставя политическото насилие без последствия. И си го връща при пръв удобен случай - забележете, не само от злопаметност.

Тъкмо това наблюдаваме в момента със серията дисциплинарни „ужилвания”, изненадали неприятно София. За разлика от политиците, които (в добрия вариант) мислят стратегически, калкулират геополитически баланси и се грижат за стабилността на „голямата картина”, администрацията (в случая брюкселската) мисли на парче, калкулира единствено точни цифри и факти и се грижи само за стабилността на правния ред. Скандалите около еврофондовете в България, докладите на ОЛАФ, лошите показатели за усвояването на европейските пари – всичко това влиза в съответните таблици, а накрая компютърната програма (образно казано) изплюва извода, че

София трябва да бъде санкционирана.

При това администрацията няма (поне официално) претенцията да упражнява педагогическо въздействие или да създава прецеденти за назидание. Тя просто изпълнява показатели и параграфи. Според които в момента София е нарушител.

Ако някой обаче си направи от това извода, че Брюксел бие през ръцете само малките, слабите или новите – ще сбърка. Нека да си припомним само санкциите, наложени на най-голямата икономическа сила в ЕС, Германия, заради неспазването на критериите за стабилност на еврото. Или аналогични процедури по отношение на други страни като Гърция, Италия или Испания. Във всички тези случаи администрацията на Евросъюза просто си гледаше работата, цифрите, параграфите и таблиците. На политическо равнище

споменатите санкции винаги предизвикваха недоволство,

Bulgarische Flagge und EU Logo auf Bus

особено от страна на засегнатите. И опити да се спазари нещо в кулоарите. Но ЕС, слава Богу, е заложник на собствения си централен принцип за върховенството на закона (респективно договорите), така че политиците са принудени волю-неволю да спазват правилата. С което се връщаме и към спрените пари за България. Защото в схематичното описание на конфликта между гъвкавата политика и скованата администрация липсва един важен детайл: европейските политици в много случаи са доволни, когато администрацията им отнема неприятните, наказателни задължения. Сигурен съм, че не само на равнище Еврокомисия, но и в Европейския съвет мерките срещу София имат широка подкрепа. Просто в старата игра „добро ченге – лошо ченге” администрацията наказва, а политиката утешава, успокоява, насърчава и дава рецепти за излизане от неприятната ситуация. Точно това навярно ще се случи и сега. Ще има телефонни разговори, писма и преговори,

София ще вземе някакви „решителни” мерки

(повече демонстративни, отколкото ефективни, но все с някакъв резултат), а накрая проверките ще завършат и фондовете ще бъдат освободени, макар и само отчасти.

В България подобни сюжети по правило предизвикват два типа реакции: „Пак ние го отнесохме!” и „Така им се пада на крадливите и мързеливи български политици!” И едната, и другата имат своя логика и основание, но перспективата и на двете е ниска. Всъщност, в случая (отново!) става дума за философията на ЕС и за принципите, по които той - твърде успешно – функционира вече десетилетия наред. Един от тези принципи се свежда до класическото „две напред, една назад”. Бавно, предпазливо, търпеливо, но законно. Което никак не е лошо за България.