1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Австрия и атомната енергетика

Преди близо три десетилетия Австрия се отказа от ядрената енергетика. Обществеността в страната се бои от АЕЦ в съседните страни и дори в България и Румъния. Макар че австрийските ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове работят добре, а процентът на обновяеми енергоизточници в страната е 60, токът не достига. Нлага се внос, като част от него идва тъкмо от АЕЦ зад граница. Ето и още подробности.

default

АЕЦ Цвентендорф постепенно се превърна в символ. Тя така и не е влизала в експлоатация, а сградата й от десетилетия вече стои празна на брега на Дунава. През 1978 година австрийците с минимално мнозинство гласуваха в един референдум срещу атомната енергия, а последните горивни елементи от Цвентендорф бяха продадени в чужбина десет години по-късно. По стените в командната зала на бившата АЕЦ още висят телефони със сиви шайби, но никой от тях не звъни. Демодираните измервателни прибори сякаш пренасят посетителя в стар научно-фантастичен филм. В Цвентендорф понякога на обучение идват германски инженери – и това е всичко. Собственикът, Електроразпределителната фирма Долна Австрия, обмисля варианти за използване на сградата. Все още нищо не се знае, но може би една заинтересувана групировка ще поеме Цвентендорф, за да произвежда там биологичен дизел, казва говорителка на фирмата.

Катастрофата в Чернобил беше тъй да се каже второто погребение на АЕЦ в Цветнендорф. Защото след шока от аварията в Украйна в средата на 80-те години австрийците станаха още по-големи противници на атомната електроенергия. Те дори смятат, че АЕЦ в съседните страни са заплаха за тях самите. Правителствените ръководители са принудени отново и отново да обясняват на австрийците, че все пак има граници. През 1998 година например премиерът Виктор Клима каза:

“Тъй или иначе трябва да признаем, че изграждането и използването на АЕЦ все още е международно напълно легална дейност, която се подчинява единствено на националния суверенитет.”

Подозренията към чешката АЕЦ в Темелин изобщо не са изчезнали. Министърът на околната среда е поканил представители на местната политика и на движението срещу атомните електроцентрали на специална среща по темата. Според него има нужда от траен диалог по въпросите на сигурността. Хората в Горна Австрия обаче смятат, че това не е достатъчно. Наскоро те дори блокираха един от ГКПП към Чехия. АЕЦ има в редица съседни страни – не само в Чехия, но и в Словакия, в Унгария и в Словения. Според австрийците, дори АЕЦ в България и Румъния не са чак толкова далеч.

Българското правителство е твърдо решено да строи нова АЕЦ – в Белене. През 80-те години строителните работи в Белене бяха замразени, сега те ще бъдат възбовновени след приемането на страната в ЕС. Австрийският политик от крайно десните Хайнц-Кристиян Щрахе дори настоява страната да излезе от договора Евроатом, който гарантира пари за безопасността на ядрените електроцентрали. Щрахе твърди, че Австрия е внесла 100 милиона евро в общата каса, без сама да има каквато и да било полза от това. Сметката на Щрахе обаче не е вярна. Факт е, че Австрия произвежда много ток във ВЕЦ, че енергия идва и от ТЕЦ-овете, а процентът на възбоновяеми енергийни източници е близо 60. Въпреки това обаче страната вече от години насам е принудена да внася ток от чужбина. През 2004 година вносният ток беше около една пета от общото потребление, като част от него е от АЕЦ. Съюзът на електроснабдителите преценява, че около пет процента от електроенергията, която се консумира в Австрия, идва от АЕЦ.