1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Австрийският печат за литературна проява на Димитър Динев

Писателят Димитър Динев, роден в България и живеещ в Австрия, е доволен от последната си литературна проява, наречена "Маркировки". Как се коментира тя в австрийския печат и как точно я оценява самият Димитър Динев?

default

На въпроса как един българин може да стане австрийски писател Димитър Динев с усмивка отговаря: “Като надхитри граничарите на две държави и стига да може да бяга бързо и да отскача нависоко.” Динев е преживял на собствен гръб какво е емиграция. Роден в Пловдив през 1968 г., по волята на баща си той изучава немски език. Първите му контакти с езика датират от времето на семените почивки на морето. “Германските деца винаги носеха големи надуваеми животни от пластмаса, аз пък непременно исках да имам такова нещо, затова първата ми немска дума ще да е била: “риба”. По-късно Динев учи немски в езиковата гимназия в Пловдив, където пък немският език му служи, по неговите думи, “за по-близък контакт с девойките.”

След бягството си в Австрия през 1990 г. и престой в бежански лагер в Трайскирхен той започва работа като келнер и строител. Нощем пише сценарии, пиеси и белетристика на немски език, а като че ли това не е достатъчно, успоредно следва философия и руска филология във Виена. Първият му сборник разкази “Надписът” излиза през 2001 г., книгата “Светлина над главата” – през 2005 г. “Жалко, че разказът не е много обичан жанр в германоезичните страни, казва той. Всъщност е по-трудно да се пишат разкази. При романа можеш да тушираш по-слабите места с други, по-добри страници.” През 2003 г. с романа си “Ангелски езици” Динев доказва, че всъщност няма какво да тушира. Междувременно този роман отново е в списъка на десетте най-продаващи се книги.

По повод литературната проява “Маркировки” в резюме за австрийското радио Динев говори за страха от Европа; казва, че “това е всъщност изначален страх”. Невъзможно е според него да се говори за страх от многообразието на културите, без да се стигне до икономическите интереси. Надписът “Дрехи от Европа”, който може да се види по българските витрини като реклама за добро качество на стоката, му вдъхвал надежда, казва Динев, че “покрай това в бъдеще вместо стоки, ще се внасят повече стойности и добродетели.” Според Динев във всяка демокрация винаги се крие опасността малцинствата да бъдат изолирани. “Когато дадено малцинство живее добре, другото пък живее лошо”, казва Динев. Често му задават въпроса дали се чувства австрийски писател или пък български автор, който пише на немски език. “Това не е съществено, казва той. На границата никой не те пита какви са ти чувствата, но си длъжен да покажеш паспорта си.” Наскоро Динев е завършил първата си пиеса за голяма сцена, “Домът на съдията”, която вече е включена в репертоара на Бургтеатър за есенно-зимния сезон 2006/2007.