1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Абхазия – между танковете и пиниите

Ще се опита ли Грузия да присъедини насилствено отцепилата се република? Кореспондентът ни в Москва Херман Краузе посети Кавказ в опита си да намери отговор на този въпрос:

default

Абхазия представлява тясна ивица по черноморското крайбрежие, граничеща с Русия и Грузия. В течение на векове красивият регион е обект на войни, обсади, завоювания и освобождения. В красивата Абхазия с нейните бялопясъчни плажове, пинии и кипариси на фона на покритите със сняг върхове на северен Кавказ отпуските си прекарват съветските лидери Брежнев, Хрушчов, Берия и, естествено, грузинецът Сталин. Именно диктатотърт присъединява Абхазия към Грузия в 1931 г. Съжителството е трудно поради културните различия. Езиците са коренно различни. След разпадането на СССР в 1991 г. Абхазия поисква независимост. Едуард Шеварднадзе /по това време президент на Грузия/ реагира силово и изпраща войски. Разгаря се кръвопролитна гражданска война.

Последствията от тази война от преди 13 години още си личат навсякъде: разрушенията са веждесъщи. Абхазия няма собствена индустрия, поминъкът е само в туризма и селското стопанство, не разполага със средства за възстановяване. Финансова и политическа помощ предлага Русия, която още преди 13 години е съюзник срещу Грузия.

“За нас и до днес Русия е най-важният партньор. Надяваме се, че Русия ще ни защитава винаги. Междувременно 90 % от нашите хора са с руски паспорти”.

- казва Адиг Шамба, министър на горите. Той също е участник в сраженията през 1991. Загиват между 20 и 30 хиляди души. Няколкостотин хиляди грузинци, живеещи в Абхазия, са принудени да бягат. От над 10 години насам Абхазия има собствен парламент, собствено правителство и президент. Президентът Сергей Багабш казва следното:

“Абхазия съществува като държава от 1200 години. Трудно е да се обясни на хората, защо Косово трябва да получи независимост, но не и Абхазия. Ака за Запада е решаващо, каквото е решил Сталин навремето си, само мога да поздравя запада”

Президентът иронизира, надявайки се, че Европа скоро ще признае реалните дадености.

В Тбилиси са, разбира се, на коренно различно мнение. Президентът на Грузия Саакашвили иска отново да присъедини Абхазия. Той е издал заповед в долината Кандори да бъде откаран материал за строителство. Там щяло да се сформира грузинско правителство на Абхазия в изгнание. Долината Кандори е в Абхазия, но все още се контролира от грузинските войски. Руски омиротворителни сили са по границата и охраняват крехкия мир. Тези войници са станали свидетели на внезапното нахлуване на грузинските сили:

“Начело на колоните беше грузинският министър на вътрешните работи и на отбраната. Бяхме принудени да вдигнем бариерите, защото нямахме право да предприамеме бойни действия и по този начин грузинските военни навлязоха в долината Кандори” – обяснява руската “синя каска”.

В полуразрушената абхазка столица Сухуми са сериозно загрижени. Президентът Сергей Багабш:

“Ако военният бюджет на Грузия през последните 2 години е нарастнал благодарение на Запада на 400 милиона долара, то тогава се питам: срещу кого възнамерява да води война Грузия? Естествено, че срещу Абхазия. Това обаче ще засегне целия Северен Казказ”.

Тъй като Грузия се стреми към членство в НАТО, Абхазия е твърде интересна за Русия. Към мизерната пенсия от 100 рубли, която Абхазия може да изплаща на пенсионерите си, Русия добавя по още хиляда рубли. И това са едва 30 евро, но все пак са нещо.

Инвеститорите от Русия са още предпазливи, но руски туристи вече има.

“Пицунда беше най-известният курорт в целия Съв. Съюз. Тук почиваше работническата класа. А идваха и туристи от други държави във варшавския договор. Особено много от бившата ГДР”, си спомня Виталий Иванович, директор на курорта Пицунда.

Как ще се развиват отношенията между абхазци и грузинци, никой не може да предскаже. Да няма никога вече война, би било най-важното, казват всички абхазци. Но ако грузинците нахлуят през долината Кандори, са готови да се сражават. Тъжна перспектива, като се има предвид красотата на пейзажа и на дружелюбните жители от двете страни на грузинско-абхазката граница.