Ще се стигне ли до война в Иран?

Списание ”Щерн” посвещава последния си брой на въпроса, доколко може да се вярва на германските лекари? Достатъчно добри ли са те? Списание ”Фокус” пък съветва читателите си в друга насока: как да избягнат натрапваната им от медиите тема за задължителния успех в секса. Едниствено ”Шпигел” избира политически проблем за тема на броя си. ”Агентите от Багдад” четем на заглавната страница на списанието. И още цитат от изявлението на бившия германски канцлер преди войната в Ирак : ”Германия не участва в тази война”. ”Шпигел” се опира на информации на известно в Германия телевизионно предаване и твърди, че изявлението на Шрьодер не отговаря на истината, защото по време на войната в Ирак все пак е имало агенти на германските тайни служби. Недостатъчно подплътени са обаче твърденията на списанието за това, че тези агенти са работили в полза на ЦРУ, посочвайки цели на въздушните нападения на американците в Ирак.

Ние ще спрем вниманието ви върху друга актуална в Германия тема, свързана с района на Близкия изток, а и с думата война. Макар и индиректно списанията ”Шпигел” и ”Фокус” задават въпроса: Ще се стигне ли до война в Иран, при положение, че ЕС засилва натиска си върху режима в Техеран и проблема за подновената му ядрена програма ще бъде обсъдена от съвета за сигурност на ООН. Според ”Фокус” една евентуална резолюция на Съвета за сигурност, осъждаща режима в Техеран би развързала ръцете на Запада за военна операция. Точно заради това, смята Фокус американците ще трябва да положат доста усилия, за да убедят европейските си партньори в необходимостта от подобна резолюция. Списание ”Шпигел” пък пише за вероятността от намесата на Израел:

В Ерусалим са сигурни, че световната общественост ще покаже

железен юмрук на иранския режим. Освен това Израел е достатъчно добре подготвен, за да смаже подземните ядрени съоръжения на Иран. По информации на тайните служби САЩ са снабдили израелците с 500 бомби, способни да разрушават бункери под земята. Израел вече е изпробвал варианта за пречупване на една диктутара посредством целенасочени бомбардировки. 1981-ва година израелски бомбардировачи унищожиха иракския реактор Осирак и така върнаха амбициозните намерения на Садам за собствнената атомнабомба с години назад.

Само че този път рискът от нападение е несравнимо по-голям. Иранските атомни съоръжения са пръснати из цялата страна. За въздушно нападение ще са необходими много повече бомбардировачи, отклокото преди 25 години при удара над Ирак. Освен това военните стратези трябва да се справят с проблема за ядреното облъчване на големи областти при надапението над атомни съоръжения. ”Иранците се поучиха от иракчаните казва израелски генерал от тайните служби. Колегите му търсят слабите места на иранските съоръжения посреедством шпионски сателити. ”Това ще бъде трудно, но не невъзможно”, казва генералът по повод на шансовете за успех при военновъздушен удар над Иран.

Вбесен от провокацията на ираскя режим американския президент Буш също не отхвърля употребата на сила. Само че в момента отказът от понататъшни дипломатически ходове срещу Иран не стои на дневен ред, заяви миналата седмица Кондолиза Райз пред европейските правителства, които се страхуват от ескалиране на напрежението. Режимът в Техеран обаче държи на потетия твърд курс към развитие на ядрената си програма. Ако проблемът стигне до Съвета за сигурност на ООн, Техеран заплашва, че ще прекрати сътрудничеството си с международната агенция за атомна енергия. Заплахата на Техеран: Стигне ли се до военна операция, ”ислямската република ще хвърли враговете си вкупом в пъкъла!”.