Ще се окажат ли германците в девета глуха линия?

Протоколът не лъже никога: след 20 часа престой, Джордж Буш напусна Германия, докато във Франция той се задържа цели два дни. Това са и новите приоритети на Америка, които ще останат и след прощалното посещение на сегашния президент..

Нови приоритети във Франция

В рамките на само една година Никола Саркози се превърна в най-близкия съюзник на Буш. Отдавна отминаха времената, когато американците изливаха по улиците френско червено вино, защото бяха гневни от галската съпротива срещу войната в Ирак. Днес Франция има външен министър, който и сам подкрепи свалянето на Садам Хюсеин и който вече плаши иранските молли с военна акция. Това създава чувство на общност.

Когато обаче двама се сдобряват, третият се сърди.

В този случай става дума за Германия. Защото колкото повече се сближават Вашингтон и Париж, толкова по-излишна става класическата посредническа функция на Берлин. Това беше любимата роля на старото ръководство в Бон и на новото в Берлин и най-добре се владее от тях. Тя подсигурява влияние и от двете страни на Атлантика. Защо ли иначе постоянните членки на Съвета за сигурност да включват и Германия в консултациите си по иранската атомна програма?

Засега Германия няма защо да се опасява, че ще бъде изключена от този кръг, макар че дипломати вече разказват, че позициите им са застрашени.

Най-очевидна е загубата на германско влияние в НАТО.

Докато Саркози обяви връщането на страната си към военната интеграция на алианса и откомандирова един батальон към Южен Афганистан, в НАТО все повече се засилват съмненията в съюзническата солидарност на Берлин. Прогнозата за идните години - според студия на NATO Defense College е стряскаща: "Франция ще увеличи влиянието си значително, Великобритания ще запази специалните си отношения с Америка, Германия значително ще изостане в класацията"- се казва там.

Би било погрешно и едва ли ще доведе до успех, ако Берлин пожелае да препречи пътя на новия тандем между Вашингтон и Париж. Разбира се, че е в германски интерес, двата партньора отново да се сближат. Опасността от разцепването на Европа на "нова" и стара", за каквито се говореше в рамките на дебата по иракската война, сега намалява. Саркози дори успя да спечели на своя страна и поляците, на които неговият предшественик беше препоръчал, като новоприета държава "да си държат устата затворена".

Германия трябва да прояви повече кураж по въпросите на сигурността

Германското правителство не бива обаче да се снишава, когато се обсъждат въпросите на сигурността, които са твърде непопулярни в страната. Става дума за отношението спрямо Иран и Афганистан, също както и за изпращането на германски войници в чужбина. Вярно, че Бундесверът има третият по големина контингент в рамките на силите на Нато за бързо реагиране, в случай на криза обаче те могат да бъдат предислоцирани, едва след като Бундестагът даде одобрението си - а това отнема много ценно време и среща неразбиране в алианса.

Най-голямото влияние, което остана на Германия, е по отношение на Русия. Посещението на президентът Медведев потвърди това и окрили надеждите за един по-гъвкав курс. В същото време Берлин не бива да допуска съмнение по отношение на предпочитаната от него посока. Не Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа може да гарантира сигурността в Европа, както смята Медведев, а само НАТО, към който Русия е асоциирана.