1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще засегнат ли България промените в Германия?

25 май 2005
https://p.dw.com/p/AtGF
Ангела Меркел
Ангела МеркелСнимка: AP

България и приемането й в ЕС вече от няколко месеца се преместват от периферията към центъра на обществената дискусия в Германия. Появиха се критични публикация в “Шпигел” и “Ди Велт”, редица обзорни материали във “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и “Зюддойче Цайтунг”, потръгнаха политически дебати в отделните партии и дори в Бундестага. В България в момента са екипи на високотиражното списание “Щерн” и на политическото предаване “Репорт” по първа програма на обществената телевизия (АРД), които също подготвят материали по темата.

В Брюксел допускат, че очертаващите се предсрочни избори в Германия могат допълнително да активизират дискусията за приемането на България и Румъния в ЕС, каза тези дни анонимен източник от Еврокомисията. Всъщност разместването на пластовете в Берлин застрашава най-вече европейските аспирации на Турция. Дали обаче Германия наистина е в състояние да блокира вече взети решения? Вярно, тя е най-голямата страна в ЕС и плаща най-висока вноска в общата каса, но германските позиции не се превръщат автоматично в общи позиции на ЕС. Тъй че нека видим какво точно може да направи Берлин.

Ако наесен действително се проведат предсрочни избори и на власт дойде коалиция от ХДС/ХСС и СвДП – а в момента по всичко личи, че така и ще стане – в двете камари на германския парламент ще има стабилно правителствено мнозинство. В случая с България и Румъния това мнозинство може да отложи или дори да откаже ратифицирането на евродоговорите и да предяви изискването за предоговаряне на определени клаузи. Както е известно, става дума най-вече за свободния достъп на работна сила до трудовия пазар в страната. След като Германия и Австрия единствени успяха да договорят с ЕС и със страните-кандидатки извънредни ограничения в това отношение, в момента водещи политици от ХДС/ХСС настояват за допълнителни протекционистки мерки: на фона на голямата безработица в страната християндемократите смятат, че още няколко бранша (най-вече в областта на строителството и социалното дело) трябва да бъдат предпазени от притока на еднолични предприемачи от България и Румъния.

Засега тези изисквания формално не поставят под въпрос членството на двете страни. България и Румъния имат подписани договори за присъединяване, според които приемането им в ЕС може да бъде отложено най-късно до 1 януари 2008 година, ако не са изпълнили определени условия. По отношение на България става дума за съдебната реформа и борбата срещу корупцията и престъпността. През есента на 2006 година Европейският съвет ще разгледа последните доклади за двете страни и окончателно ще определи датата за приемането им. Тоест, Берлин евентуално може да затрудни влизането на България в ЕС по две линии: чрез политическите действия на своя канцлер в Съвета за задействане на т.нар. “предпазни клаузи” и по линия на ратифицирането в германския парламент. Баварският премиер Едмунд Щойбер отдавна настоява предпазните клаузи да влязат в действие (най-вече за Румъния), е лидерът на консерваторите в Европейския парламент, германецът Ханс-Герт Пьотеринг, вчера също каза, че правителство на ХДС в Берлин много по-внимателно ще провери готовността на България и Румъния за членство.

Онези политици-християндемократи, които доскоро и твърдо настояваха да не се пречи на България и Румъния (председателят на Комисията по външната политика в Бундестага Фолкер Рюе и бившият лидер на ХДС Волфганг Шойбле, например) в момента постепенно изпадат в изолация. Наблюдателите в Германия вече смятат, че Рюе и Шойбле (дългогодишни сподвижници на Хелмут Кол) нямат никакви шансове да заемат ключови постове в едно бъдещо правителство на Ангела Меркел. И обратно: според списание “Щерн” в кабинета ще влязат поне четирима политици, огласили сериозни резерви по отношение на България и Румъния: баварският премиер Едмунд Щойбер, неговият съпартиец от ХСС Михаел Глос, също така Фолкер Каудер и Фридберт Пфлюгер от ХДС. Сред критиците на договорите с България и Румъния е и победителят в земетръсните избори в Северен Рейн-Вестфалия, бъдещият премиер на провинцията Юрген Рютгерс. При тази констелация може да се очаква, че едно бъдещо правителство на християндемократите в Берлин ще действа и по двете линии (предпазни клаузи и предоговаряне на защитните мерки за пазара на труда), за да постигне най-вече второто и така да успокои тревожните си избиратели. А в хода на стартиращата вече предизборна кампания ще стане ясно дали християндемократите наистина ще рискуват дестабилизация на ЕС, за да си осигурят по-добра вътрешнополитическа подкрепа. Възможно е темата за България и Румъния постепенно да отпадне от дневния ред. Възможно е обаче и още нещо: тя да послужи най-вече като предна позиция, от която християндемократите да отстъпят, за да наложат най-важното си изискване – отлагане на преговорите с Турция.

Добрите новини за България са свързани с двете най-ключови позиции в евентуалното бъдещо правителство на Германия. Почти сигурната кандидатка за канцлер Ангела Меркел от ХДС е благоразположена към източноевропейците и за разлика от мнозина свои колеги отлично разбира техните проблеми – нали тя самата е от бившата ГДР. А Волфганг Герхард от СвДП, който според мнозина ще поеме Външното министерство, досега не е се включил в хора на критиците срещу присъединяването на България и Румъния към ЕС.