1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще доведат ли президентските избори в Афганистан до повече стабилност в страната?

7 октомври 2004

Коментар от Петер Филип, Дойче веле

https://p.dw.com/p/AsSk
Генерал Рашид Достум, кандидат за президент, води предизобраната си кампания от седлото
Генерал Рашид Достум, кандидат за президент, води предизобраната си кампания от седлотоСнимка: AP

До последния момент имаше сериозни съмнения, дали план-графикът ше може да бъде спазен и изборите да се проведат. След като обаче първо бяха разделени, а после и отложени президентските и парламентарните избори, сега вече всичко говори в полза на провеждането на първите от десетилетия насам, ако не и изобщо в историята на Афганистан свободни избори.

С успех се увенча, свързаното понякога с опасност за живота, начинание, в повечето региони на Афганистан да бъдат съставени избирателните регистри и афганинистанските граждани сега могат да избират между 18 кандидати за най-висшата държавна длъжност, сред които има и една жена. Макар и последната да няма никакви шансове в надпреварата, то все пак нейната кандидатура е може би най-ясния признак, че край Хиндукуш е настъпила нова ера – само три години след свалянето на талибаните от власт.

Не бива обаче да се прекалява с еуфорията, защото традициите до ден днешен се оказват по-силни от много от усилията за превръщане на Афганистан в съвременна държава. Така например е донякъде сигурно, че победителят ще е Хамид Карзай, сегашният преходен президент и от три години насам фаворит на американците, както и на запада въобще. Симпатичен човек, на когото, естествено, близостта със запада също вреди в страната, която винаги се е бранила срещу всякакъв вид чуждо господство.

Когато Карзай по принуда се появява на обществени места с американските си бодигардове, това кара мнозина афганистанци да се замислят. По-силни обаче би следвало да са съмненията относно тактическите ходове на карзай преди изборите: наистина той смъкна от власт неколцина местни войнстващи феодали като напр. легендарния Исмаил Хан в Херат, но бе принуден да се споразумее с други. Към тези други спадат бруталният екс-генерал Достум както и екс-президентът Рабани. Все хора, с години наред отговорни за кръвопролитията между муджахедините, които наистина прогониха руснаците, но не успяха да се споразумеят помежду си и в крайна сметка предизвикаха идването на талибаните на власт.

С такива хора е трудно да се работи. Оше по-малко пък за нов и демократичен Афганистан. Докато тези жадни за власт и безскрупулни регионални владетели участват в определянето съдбините на Афганистан, страната ще остане размирна и талибаните ще продължават да се опитват да си възвърнат изгубените позиции. Хамид Карзай няма да може да им противопостави много нещо и мандатът от относително свободните избори няма да му помогне в това отношение.

Въпреки всичко: ако изборите протекат безпроблемно, ще бъде направена важна крачка напред. А ще бъде даден и добър пример за Ирак, където световната общност една година след войната очаква да стане чудо. В Афганистан, три години след войната, поне се предприема опита за поставяне на основите за едно по-добро бъдеще.