1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Шрьодер и турците

13 октомври 2005

Приемът на канцлера в Истанбул бе предшестван от “Одата на радостта” на Бетховен – един голям жест, който явно зарадва германския гостенин, а и това не беше единственият жест.

https://p.dw.com/p/AtEo
Снимка: AP

Защото Шрьодер е първият западен правителствен ръководител, който бива поканен на традиционната вечеря, ифтар, с която се отбелязва края на рамадана, месеца на постите. В Турция това е голяма чест.

Пред няколкостотин гости от политиката и бизнеса Шрьодер произнесе една дълга реч, която често бе прекъсвана от добронамерени аплодисменти. Канцлерът бе в най-добрата си форма и в отлично настроение:

“Между другото Турция води срещу Албания с 1 : 0.”

Той имаше предвид снощния футболен мач, квалификация за световното първенство в Германия догодина. След тържествения акт се състоя разговор на четири очи с турския премиер Реджеп Ердоган. Шрьодер отново увери, че Германия ще подкрепя неотклонно Турция по пътя й към ЕС. На въпроса дали като канцлер Ангела Меркел може да поеме друг курс, като отново започне да пледира за т.н. “привилегировано партньорство” за Турция, Шрьодер отговори:

“ЕС реши да започне преговори за приема на Турция. Никой в Германия няма да постави това под въпрос, също и новото правителство. В това можете да бъдете сигурни.”

Ердоган подчерта от своя страна, че ще работи добре и с г-жа Меркел като канцлер. На въпроса дали също би я поканил да отпразнуват заедно края на рамадана, както покани Шрьодер, Ердоган първоначално не можа да скрие една крива усмивка, но след това смело отвърна, че естествено би го направил и за нея.

Накрая той отново изрично благодари на Шрьодер за посещението му и за подкрепата през последните години. Що се отнася до Шрьодер той така и не позволи на придружаващите го германски журналисти да надникнат в картите му; тоест, не даде никакъв отговор на въпроса, който ги интересуваше най-много: какво ще прави канцлерът Шрьодер, когато не е вече канцлер?