Шлезингър срещу Пентагона

се с мрачна слава заради изтезанията на иракски затворници. Изводът е унищожителен не само за военното, но и за политическото ръководство на страната. Със спокоен, делови тон, но видимо разтърсен, Шлезингър опроверга тезата на генералите, че изтезанията били работа само на шепа войници и низши офицери:

"Това не са били единици, това е бил чист садизъм по време на нощната смяна. Наистина неразпореден отгоре садизъм, но така или иначе - свинщина."

Шлезингър казва, че имало предупреждения във Вашингтон, включително и в Пентагона. Само че никой не им обърнал внимание. Затова отговорност за станалото носят и командирите на място, преди всичко генерал Рикардо Санчес, който междувременно бе освободен от поста му на командващ иракската мисия:

"Никой не е бил дал достатъчно ясни заповеди на затворническите надзиратели. В това отношение имат непряка вина и отговорни лица на по-високи равнища, дори тук във Вашингтон."

Логичният въпрос: трябва ли министър Ръмсфелд да си вземе шапката? Шлезингър прави един голям завой около очакваното категорично "не":

"Оставката на Ръмсфелд би била благодат за всички наши врагове. Затова мисля, че ще бъде злополучие, ако се стигне дотам."

Професорът по право Скот Силиман изразява изненадата си от заключенията на комисията:

"Никой не очакваше, че отчетът на Шлезингър ще бъде така недвусмислен и важен."

Той смята, че ще има важни последствия, може би не лично за Ръмсфелд, но със сигурност за започналите процеси срещу бившите затворнически надзиратели от Абу Гариб:

"Адвокатите им ще твърдят, че войниците не са били изолирани правонарушители, а че са били повлияни от своите шефове, ако не и подтикнати от тях към малтретиране на затворниците. Това не означава разбира се оневиняване, но със сигурност по-меки присъди."