Ширак и Вилпен в окото на урагана

В четвъртък вестник “Льо Монд” публикува подробни извадки от ежедневните бележки на генерала от тайните служби Рондо, който по поръчка на тогавашния външен министър Вилпен трябвало да проучи притежателите на предполагаеми нелегални банкови сметки във връзка със също така предполагаемите подкупи при продажбата на френски бойни кораби на Тайван. Според записките от генералския дневник както държавният глава, така и сегашният премиер са били дълбоко замесени в опита за тайни проучвания срещу политици и най-вече срещу сегашния вътрешен министър Саркози. На 19 юли 2004, при една от многобройните си срещи с Рондо, Вилпен му казал, че Ширак и той, Вилпен, щели да изхвърчат от креслата си, ако имената им се окажели по някакъв начин свързани с тази работа.

От тези нови разкрития, чието съдържание всъщност би трябвало да бъде строго поверително, както се полага при едно текущо разследване, става ясно, че противно на уверенията на Вилпен, той е действал упорито за доказването на евентуално провинение на съперника си Саркози, притискайки генерал Рондо да продължава да рови. Бележките показват и съучастието на Ширак в цялото разследване.

Колкото необичайният, толкова и категоричен израз на доверие, който Ширак изрази на Вилпен и неговото правителство, успя да разсее само за няколко часа буреносните облаци, надвиснали над изпълнителната власт в Париж. Преди това спекулациите за скорошно уволнение на правителствения шеф се бяха сгъстили до такава степен, че държавният глава се реши явно да излезе с декларация против “диктатурата на слуховете и клеветите”. За създаването на тази атмосфера допринесе значително и част от привържениците на Саркози; други последователи на този вероятен президентски кандидат се опасяват обаче, че Саркози би могъл да бъде назначен за приемник на Вилпен, което щяло да застраши силно шансовете му на изборите догодина. Тежката дума на Ширак в полза на Вилпен сякаш успя да изтласка на заден план тази перспектива. Но въпросът дали самият Саркози няма да предизвика умишлено правителствена криза, като реши да се оттегли преждевременно от кабинета, стои все така на дневен ред.

Става все по-несигурно междувременно дали президентът Ширак ще може да продължи да я кара все така с Вилпен като правителствен ръководител, въпреки оловната тежест на така наречената афера Клиърстрим. Министърът на социалните въпроси Борло, който се смята за достоен за премиерското кресло, каза, че аферата заплашвала да затъмни позитивните постижения на Ширак. Малко по малко в управляващата партия започва да се възцарява паника: начинът, по който Вилпен се е вкопчил в премиерския пост, повличал цялата десница във водовъртежа на скандала и намалявал изгледите й за победа на президентските избори следващата пролет.