1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чуждите медии за България

Agenturen17 декември 2007

С наближаването на датата 21 декември в медиите все по-активно присъства темата за присъединяването на нови 9 държави към шенгенската зона на свободно движение.

https://p.dw.com/p/Ccca

Изтъква се, че и деветте отговарят на новите високи стандарти за сигурност, не след дълго ще ги изпълни и Кипър. А България и Румъния ще станат част от зоната тогава, когато и те въведат европейските критерии за сигурност. Швейцарските медии коментират оживено неизбирането на популиста Кристоф Блохер в правителството и отражението, което ще даде това на образа на Швейцария в Европа. В интервю за "суисинфо" политическият анализатор Роже де Век прогнозира, че Блохер може да поиска свикването на референдум срещу разширяването на зоната за свободно движение и спрямо България и Румъния. Но смята, че швейцарският народ ще прояви разум и няма да последва Блохер. Тъй като едно "не" на разширяването би навредило на отношенията с Европейския съюз и би поставило под въпрос всичко, предимно икономическите интереси на Швейцария. Баслер Цайтунг цитира становището на самия Блохер, според когото в случая с България и Румъния става дума най-вече за гаранциите срещу приток на роми към Швейцария.

Електронното издание "еуропатикер" се спира на планираното изграждане на 20 нови ядрени централи в Източна Европа 20 години след Чернобил под заглавието "Дойче банк и Хипоферайнсбанк казват "не" на финансирането". Както се посочва в информацията - когато преди година българското правителство планира строителството на атомната централа Белене в земетръсната северна част на страната, това предизвиква широки обществени протести и в Германия, което става повод някои германски банки да се оттеглят от финансирането на проекта като главни инвеститори. А сега съществува опасността Белене да получи пари от Европейския съюз. Строителството би трябвало да се извърши от руската фирма Атомстройекспорт заядно с френско-германската Арева /34 процента Сименс/, но планираното финансиране пропадна след изтеглянето на германските банки. След даденото от Европейската комисия положително становище за строителството, българското правителство има добри шансове да получи кредити от Евратом и Европейската инвестиционна банка. Така за първи път парите на германските данъкоплатци ще отидат за изграждането на руските реактори в рамките на Европейския съюз. Планове за нови ядрени централи в Източна Европа за момента имат 13 държави, като най-напреднали са Румъния, България и Словакия. Както информира ОРФ - концернът ЕВН става собственик на ТЕЦ-Пловдив, втората по големина българска топлоелектрическа централа. Цената е 32,1 млн евро. В момента клиентите на ЕВН в България са един и половина милиона. Общият капацитет на ТЕЦ-Пловдив е 1 259 мегавата термачна енергия и 85 мегавата електрически. Централата има 360 служители, обслужва 40 хиляди клиенти.. ЕВН присъства на българския пазар от 2005-та година.

Ди Велт помества статия под заглавието "Гласове от затворите и лагерите", за представяне на филма на Илия Троянов "Напред, но нека не забравяме. Балада за български герои". Ето и текста: България е член на Европейския съюз от една година. Като до съзнанието на западноевропейците изобщо не е достигнало това какво означава разширяването. Те знаят, че българите заедно с румънците и поляците идват като сезонни работници в селското стопанство. Но в културен и политически аспект България за тях е чужда страна.

Илия Троянов, един от най-интересните германски писатели от средното поколение, е роден в София, бяга на запад с родителите си през 1971-ва година, оттам заминава за Кения, където учи в немско училище, завършва висшето си образование в Мюнхен и живее години наред в Индия - един германски гражданин на света. Той използва годината, в която е избран за градски писател на Майнц да представи страната, от която произхожда. Документалният му филм е за срещата с едно общество, в което откритото противопоставяне на продължилата 45 години комунистическа диктатура не е възможно, тъй като старите елити са и новите. Героите на Троянов са бивши политически затворници. Камерата ги придружава в местата, в които са били задържани и измъчвани. А когато Троянов ги следва и по унизителния път през бюрокрацията, на която се разчита за получаването на обезщетения, става ясно, че България още дълго няма да бъде в Европа.