Чуждите медии за България

Австрийският дер Щандарт цитира данни от българския Център за изследване на демокрацията, съгласно които политическите партии в страната се финансирали чрез корупция при възлагането на обществени поръчки. Според информациите на Центъра – близки до българските партии фирми са прехвърлили нелегално на политическите сили 370 млн лева. В името на получаването на обществени поръчки в България през 2005-та година са платени подкупи от 55 млн лева. Преценките на експертите от Центъра са, че размерът на подкупите за получаването на поръчки възлиза на около 7,4 процента от стойността на договора. Наличието на политическа корупция в политико-икономическите мрежи осигурява на партиите в България възможността за нелегитимен контрол върху възлови стопански сфери, както и ненаказуемостта на замесените.

България се стреми към членството в ЕС през следващата година – продължава Дер Щандарт. На базата на очаквания през май доклад за напредъка на Европейската комисия предстои да се вземе решението дали страната изпълнява изискванията за насроченото за 1 януари 2007-ма година приемане в Общността, или членството ще бъде отложено. В последния доклад на Европейската комисия за България обект на критика бяха най-вече корупцията и организираната престъпност, в него бе включено и настояването за по-ефективна борба срещу тях, както и за по-ефективно правосъдие.

Кьолнер Щад Анцайгер излиза със статия, наречена “Скептицизмът расте”, позовавайки се на мнението на повечето граждани от 25-те държави-членки на общността, които смятат, че досегашното разширяване е достатъчно. Да, но още в началото на следващата година към Евросъюза трябва да се присъединят нови членове – Румъния и България, в които както и преди има големи дефицити – посочва евродепутатката от Кьолн/Бон Рут Хиероними, визирайки гарантирането на правата на малцинствата, свободата на медиите, борбата срещу корупцията и престъпността, но също така – и опазването на околната среда и граничния контрол. Тези проблеми съществуват много по-остро в Румъния – отбелязва изданието, но посочва и, че в България ситуацията не е много по-добра. След присъединяването си към ЕС страната ще е сред най-бедните държави-членки. Състоянието на системите на здравеопазването и на социалното осигуряване е като в държава от третия свят. Доходите са толкова ниски, че приблизително половината от населението все още зависи от храните собствено производство. Сред ромите, които са 4,6 процента от населението, безработицата достига 90 процента. А от най-голямото малцинство в страната – турското, около една осма част са неграмотни. В надеждата си за спасение чрез милиардите на ЕС България се рекламира като актрактивно място за инвестиции с квалифицирана работна ръка и ниско заплащане. Повод за надежда дават строителната индустрия и туризмът по Черно море и из планините в южните Балкани. От друга страна от години България се слави като криминално средище на фалшификаторите на банкноти, наркотърговците и търговците на хора.

В бюлетина на германския Бундестаг е поместено резюме от доклада на федералното правителство за икономическата и политическата стратегия за Югоизточна Европа през 2005-та година, в който се подчертава, че растежът в региона е значително по-висок от този в еврозоната. Положителните показатели се дължат най-вече на Румъния, България, Хърватия и Сърбия и Черна гора, отбелязали особено голям напредък, но от ниско стратово ниво.

Под заглавието “Дебатите за европейската конституция се подновяват” австрийското издание Форалберг цитира външната министърка Урсула Пласник, според която има очевидно раздвижване в дебатите по европейската конституция. Пласник заявява, че се появяват все нови и нови предложения, но всичките те имат един и същи недостатък – не са приемливи за всичките 27 държави /сегашните 25 плюс България и Румъния/. Затова се работи за съвместна хореография на всички държави, която е трябвало да бъде готова до юнската среща на върха на Общността.