Чуждите медии за България

Може би най-често днес България се споменава във връзка със световното първенство по волейбол в Хирошима. Именно като “Хирошима за германските волейболисти” определят редица медии във Федералната република срещата с българските национали, спечелили с 3 на 1 гейма. Според германските спортни коментатори българските волейболисти са сред топ-отборите и на световното първенство в Япония, така че третата поредна загуба на германските представители на това първенство не е чак толкова позорна.

В множеството информации и коментари в днешната преса, посветени на вчерашния референдум в Швейцария, на който бе дадено одобрение за отпускането на 100 млн франка за новите държави-членки на Европейския съюз от източна Европа, се отбелязва, че преобладаващата част от средствата ще бъдат за Полша, докато България и Румъния няма да получават повече помощи от Швейцария. Санкт Галер Тагблат съобщава за предстоящото посещение в Хелзинки на швейцарската външна министърка Мишлин Калми-Рей, която ще се срещне с еврокомисарката по външната политика Бенита Фереро-Валднер – за обсъждане включително на свободното движение на хора от България и Румъния. Швейцария подготвя в момента своя преговорен мандат. По същия повод Билер Тагблат пише, че споразумението за свободно движение на хора между Швейцария и Европейския съюз ще трябва да обхване и България и Румъния след присъединяването им към Общността от 1 януари 2007-ма година. Изданието помества и интервю с министърката на икономиката на Швейцария Дорис Лойтхард, към която е отправен въпросът дали след даденото на вчерашния референдум одобрение на финансовите помощи за държави от Източна Европа Румъния и България ще получат 350 млн франка. Отговорът гласи, че това е сума, която витае. Не мога нито да потвърдя, нито да отрека. До момента Швейцария е предоставяла помощи за развитие в размер на 26 милиона годишно. Ако така продължи, за десетте години след присъединяването на новите страни-членки към Общността ще се стигне до сума от 260 милиона. Но това още не е сигурно, от страна на Европейския съюз няма подадени нови заявки.

Редица издания се спират днес на акцентите в германското председателство на Европейския съюз, което започва от 1 януари 2007-ма година – едновременно с присъединяването на България и Румъния към Общността. В коментар на Асошиейтед Прес се казва, че позицията на Федералната република е “за” задълбочаване, но не и за по-нататъшно разширяване на Съюза, федералното правителство би желало да изостри външните контури на Общността. Политическо формирование без граници не е жизнеспособно – се заявява в декларация на кабинета. Берлин очевидно вижда капацитета за разширяване на Европейския съюз изчерпан – с приемането на България и Румъния, течащите присъединителни преговори с Турция, Хърватия и в бъдеще вероятно и с други балкански държави.

И накрая – информация от електронното издание Фрухтпортал. В анализ за мащабите на германския аграрен износ са цитирани данни от допитване сред германските износители на селскостопанска продукция и за очакванията им, отправяни към България и Румъния – бъдещите страни-членки на Европейския съюз.Една четвърт от запитаните и в момента изнасят редовно за Румъния – предимно месни произведения, но също така – и захарни изделия. В износа за България основните стоки са отново месните произведения и сладостите, както и преработените зеленчуци и плодове. Голяма част от фирмите, които изнасят за България и Румъния или планират експорт към двете държави, очакват след присъединяването към Европейския съюз от леко до значимо увеличение на стокообмена.