Черно море - граница на ЕС?

След по-малко от седмица ЕС ще проведе в Киев среща, посветена на политиката си в региона на Черно море. Забележително е, какво се случи през годините след падането на Берлинската стена през 1989 година - територията на съюза се разшири значително, а населението на общността днес вече наброява 400 млн. души. С това ЕС става третият по големина геополитически блок в света след Китай и Индия.

Сега ЕС провежда среща в Киев. Отдавна съществуват прогнози, че Украйна ще бъде капката, която ще прелее чашата на търпението на Русия, след което Москва ще изкрещи силно "стоп" на настъплението към територията на бившите съветски владения от времето на Студената война. Русия няма да даде без бой Украйна, твърди изданието. В битката на Москва за запазване на старото влияние освен Украйна е включена и Сърбия.

В момента конституциите на Сърбия и на Украйна изглеждат про-европейски. И макар правителствата в Белград и Киев да предпочитат именно пътя на европейската интеграция, те имат да решават много трудни дилеми, които включва и участието на Русия. Основно по два въпроса: бъдещето на Косово, което е на път да стане независимо, което се подкрепя по принцип от ЕС, и се отхвърля едновременно от Сърбия и Русия, и разширяването на ЕС с територии от стратегическия регион на Черно и Каспийско море.

И на двете сцени - Балканите и Украйна - Русия има свои креатурни образувания, които играят по свирката на Кремъл. На Балканите това е Сръбската Радикална партия, най-голямата в парламента в Белград. Сръбските радикали са в състояние да спънат Сърбия по пътя и към ЕС като по този начин гарантират запазването на руската сфера на влияние върху една територия в сърцето на ЕС.

Заради трънливия въпрос за Косово на 6 февруари ЕС отложи подписването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране със Сърбия, което се разглежда като първа стъпка към членството в ЕС. Тогава беше преценено, че това може да разцепи управляващат коалиция в Белград. Ако политиката на ЕС по отношение на черноморския регион проработи, това допълнително може да предизвика агресивна реакция на Москва по три направления - връзките със Запада, енергийните доставки и т.нар. "тлеещи конфликти" в бившите съветски републики Грузия, Армения и Азеррбайджан, граничещи със стратегичекия Каспийски район, и Молдова по границата с Украйна.