Черната дупка на терористичния кошмар

По-точно казано става дума за няколко войни, втъкани една в друга. Блицкригът срещу танковете на Садам бе спечелен от американците, “революцията в бойната техника” премаза една лошо ръководена, застаряла и без боен дух войска. Но за постигане на политическата цел липсваха американски войници, съюзници и преди всичко убедителна концепция за след войната.

В този вакуум на властта незабавно се завихри следващата война, една иракска гражданска война между враждуващи племена – главно сунити, шиити и кюрди. Тази война от своя страна се пресече с войната, подета от партизаните на ислямизма, които превърнаха Ирак в парник на тероризма. Вирусът на Ал Кайда проникна надълбоко в страната. Месопотамия, мястото където древните бяха локализирани рая, отдавна е станала на ад, опитно поле за залеза на света.

Какво да се прави? Явно работата няма да се оправи с приказки и резолюции. Онова, което понастоящем се мисли в мозъчни тръстове и правителствени канцеларии най-вече в Америка, може да се резюмира в пет точки. Да се вдъхне чувство за сигурност на населението е по-важно, отколкото да се преследват терористите. За това са необходими не по-малко, а повече войски. На новата иракска армия й трябва време, за да си стъпи на краката. Америка трябва да се погрижи за възстановяването на провинцията и преди всичко да не допусне печалбите от петрола – тази година около 20 милиарда долара – да се оттекат в джобовете на местните управници. И накрая: сунитските шейхове трябва да бъдат убедени, в краен случай с пари, каквато беше обичайната практика в миналото, че нов Ирак е и тяхна кауза. Да се спечели лоялността на сунитите е важно най-малкото за да се пресече снабдителната база на терористите.

Всяко стратегическо планиране, предупреждаваше фелдмаршал Молтке, който умееше да печели битките си, стига само до първото съприкосновение с врага. След това всичко е въпрос на импровизация. Пентагонът беше планирал всичко до последната танкова битка – но само дотам. Така обаче не може да се спечели войната, защото със сигурност ще бъде загубен мирът. Над Вашингтон надвисва сянката на Виетнам, а с нея и страхът от възстановяването на военната повинност. Тези два фактора силно стесняват полето за маневриране на американското правителство в политическо и военно отношение.

А Европа? Европа съвсем не е сигурният пристан, както продължават да се самозаблуждават мнозина. Ирак не е на някоя друга планета. Ако там възникне черна дупка, тогава ще усетим съвсем осезателно кошмарния хаос на терора.