1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Червените бабички обичат бай Тошо"

1 юни 2005

- под това заглавие интернет-изданието “Джънгъл Уърлд” помества импресия от България с автор Юта Зомербауер и снимки от Албена Момчилова. Ето какво пише тя: /със съкращения/

https://p.dw.com/p/At14
Снимка: Illuscope

Статуята на женска фигура на гаровия площад в София се вижда отдалече. Това са комунистически глупости, казва единият от работниците, седнали на бетонния фундамент. Часът е 10 преди обед и е време за кафе-почивка. Той и колегите му са от Козлодуй на Дунава. Вече от една година работят на големия строеж на гаровия площад.

Пространството пред грозната сграда на гарата е покрито от няколко месеца насам с бяло платнище. Циркова палатка, шегуват се мъжете. Под платнището е изградена редица от магазинчета във формата на полукръг, повечето от остъклените магазини обаче са още празни. В подлеза, където преди дребни търговци сглобяваха паянтовите си сергии и бездомници намираха приют, магазините също още очакват наематели. Ала бизнесът нещо не потръгва. “Наемите са много високи”, се възмущава един от строителните работници, “кой може да плаща по 750 евро на месец?”

Цялото запустнато пространство около гарата понастоящем се лъска. Пристига общински служител и предупреждава работниците да не оставят чашите си от кафе и угарките. В новата търговска зона трябва да царят ред и чистота. Скучаейки патрулират полицаи и частни охранители, минувачи почти няма. Почивката на работниците свършва и те се отправят отново към работата си по електроинсталацията. Още преди образцовата търговска зона да е готова, тя изглежда вече остаряла и запустяла. По зелените площи вече избуяват бурени.

Следва обширна импресия от “женски пазар”, в която също не се съдържат особено ласкателни отзиви. По-нататък авторката се спира на политическата ситуация в България и отбелязва:

“Все още една трета от хората живеят под прага на бедността. От сряда миналата седмица официално бе открита предизборната кампания. Управляващата партия на премиера Сакскобургготски обещава да продължи да намалява безработицата и средна заплата от 250 евро. БСП уверява, че ще разкрие 240 хиляди нови работни места и да вдигне минималната заплата на около 140 евро. Понастоящем тя е 70 евро.

След два мандатни срока в опозиция е възможно, БСП отново да дойде на власт. Партийната й централа, некрасив светлокафяв блок, е украсена с българско и с червено знаме. Няма табела, обозначаваща, че тук е седалището на социалистите. Това изглежда се разбира от само себе си. В мрачното фоайе са складирани няколко топа още опаковани плакати. На въпроса, дали вече има рекламни материаали, възпастният портиер, който си приказва с двама други мъже, е принуден да отговори отрицателно. Плакатите били пристигнали едва днес от печатницата, обяснява той. Можело обаче да се разгледат. Един от мотивите е с възрастна семейна двойка, седнала на пейка. “За българското село” е изписано отдолу. Помислено е обаче не само за разочарованите от пазарната икономика пенсионери. Друг сюжет показва млади, динамични хора. “За пътя към мечтите” е изписано на него.

И втората важна опозиционна партия, дясно-либералният предизборен съюз ОДС, вече мобилизира привържениците си. На партийната централа от няколко дни насам се мъдри син плакат с надписа “България – това си ти!” Дори тези бойки лозунги не изглежда да впечатляват особено жителите на София. За да примами българите към избирателните урни, правителството този път използва една специална идея. Всички избиратели същевременно участват в лотария, от която могат да се спечелят така желаните джиесеми и компютри.

По-нататък авторката се спира на очаквана ниска избирателна активност от около 50 на сто и аполитичността на младото поколение в България, илюстрирана с впечатления от една дискусия в Софийския университет с присъствието на твърде малко студенти. Една от участничките в дискусията изразява опасението, че “червените бабички” ще решат вота. Обширната импресия продължава с описание на софийски пейзажи по Цариградско шосе, ж.к “Младост” и Симеоново, като авторката определя последния квартал като мястото, където живеят българските новобогаташи с черни джипове и видеоохрянавани къщи.

Материалът завършва с описание на Студентския град и на софийския център, часовника до хотел “България” отброяващ часовете да приемането на България в ЕС и профучаващите по улица “Цар Освободител”, украсени с балончета, автомобили с абитуриенти.