Чавес продължава антиамериканския си курс

Явно антиамериканизмът на венецуелския президент Хуго Чавес окриля политическата му фантазия. Ето че сега той излезе с нова идея: карибските страни могат да изплащат дълговете си за внасяния от Венецуела петрол не само с пари, но също със стоки и услуги. Подобна разменна търговия се осъществява вече от известно време насам между Венецуела и Куба. Според данни от Хавана във Венецуела работят 39 000 кубинци - предимно в системата на здравеопазването, - като по този начин заплащат онези 90 000 барела петрол, които Венецуела ежедневно доставя на Куба. При цена от 80 долара за варел (венецуелският петрол е по-евтин от онзи от Северно море да кажем) излиза, че дневната надница на кубинците е около 180 долара - едно абсолютно завишено ниво. Това показва, че сметката не е икономическа, а чисто политическа.

Чавес направи своето предложение на срещата на високо равнище в Петрокарибе, която се състоя в края на миналата седмица в Куба. Чавес заяви, че свободна търговия не съществува и заклейми както обикновено диктатурата на глобалния капитализъм. В замяна на това търговията между страните от Петрокарибе не се ръководела от печалбата.

Венецуела снабдява с петрол не само Куба, но и много други по-бедни страни при извънредно изгодни условия. Петрокарибе е един от инструментите на Чавес, с които той се опитва да противодейства на реалната или фиктивна хегемония на САЩ в Латинска Америка.

На вътрешнополитическия фронт в началото на декември венецуелският революционер понесе първото си голямо поражение от идването си на власт през 1999. Проведеният референдум нанесе удар по предложението му за превръщането на Венецуела в социалистическа страна, оглавявана от него самия. За чуждестранните партньори това е от значение доколкото означава, че след пет години Венецуела ще има друг държавен глава, който едва ли ще предлага петрола на толкова ниска цена.

Това от друга страна може да принуди Чавес да ускори създаването на "петрохимически полюси" в Куба, Никарагуа и Боливия. Предвижда се изграждането на рафинерии и други индустриални съоръжения, необходими за преработката на петрол и неговите съставки. В кратка перспектива това може да е от полза за бедните страни, но субсидиите са пречка за ефикасното използване на суровините и създават нова форма на зависимост - точно обратното на онова, което Чавес проповядва.