"Цялата литература е пълна със Санчопансовци"

„Има ли стремеж към власт, там Дон Кихот няма. Там е Санчо Панса, затова сме стигнали на нивото на Санчо Панса. Цялата литература е пълна със Санчопансовци”, казва Георги Мишев за литературата в България днес.

Новият роман на автора "Патриархат” е месеци след излизането му на пазара без особен отзвук.

„Тази книга я писах в продължение на няколко години, не всеки ден естествено. Мислил съм я дълго време, защото проблемът беше повече композиционен – как да разположа този материал. Понеже обхваща дълъг период, няколко десетилетия. Беше въпрос повече на композиция, а не толкова на съдържание. Съдържанието си го носих от години и ми беше ясно, но как всичко това по някакъв начин да се организира, да се разположи в това време. Така че, няколко години минаха в експерименти, които си правих, монтажни дори.”

Протести срещу екранизацията на романа на Мишев

След сериалите „Дунав Мост”, от Националната телевизия се обръщат към Георги Мишев с въпроса, дали няма нещо ново. И той им предлага да извади от вече написания текст няколко серии, за телевизионен разказ, който през 2005 година е заснeт от режисьора Дочо Боджаков. В седем серии. Макар че спечелва награда на „Златната ракла” в Пловдив и според правилника на телевизията трябва да бъде пуснат в праймтайм, филмът се излъчва едва след 22.30 часа. Въпреки че така малко хора са могли да го гледат, е имало реакции, обаждания от зрители. В същото време обаче – разказва Георги Мишев - е имало и протести срещу филма. Защо?

„Защото там има една линия на партизанското движение, която на старите ветерани, на активните борци, явно не се е харесала. И на няколко места те сформираха протестни комитети срещу филма. Започват да пишат писма до най-горе – от президента до „Позитано” и т.н. по партийна линия. И във вестник “Дума” излязоха три-четири статии и рецзензии срещу филма. Срещу съдържанието, разбира се. И даже една завършваше с конкретно предложение да се направи контрафилм с нов сценарист Анжел Вагенщайн, нов режисьор, нови актьори и т.н. Едни смешни

първобитни комунистически номера

Те обаче явно са изиграли някаква роля, защото изведнъж се получи пълно затъмнение. Излезе само една рецензия - във вестник “Култура”. Никъде на друго място, все едно че такъв филм не се е правил. Никакви коментари, нищо, нито "за", нито "против". След като разбрах за какво става дума, ми стана ясно, че ако пусна романа като книга, реакцията ще е същата", разказва Георги Мишев.

Цяла година авторът са колебае, ръкописът на романа е готов, но да се намери издател е трудно. Накрая романът излиза в „Литературен форум”. И отново никаква реакция, дори и в книгописа той не се споменава.

„Това все пак е бял кахър, за мен по-важното е, че книгата излезе. Една книга, която съм я мислил цял живот. Имаше периоди, в които не можех да я напиша по простата причина, че не можех тогава да разкажа всичко, както го мислех. До 10 ноември 89-та година такъв материал не можеше да излезе. Това е абсолютно ясно. Въпросът е, защо след този период, за който мислим, че е период на прелом, на свобода .. защо сега няма реакция. Аз не искам да ме хвали някой, а да се завърже някакъв диалог, някакъв разговор, да се разбере, може да не съм прав. Аз не претендирам, че това е някаква последна истанция на истината. Това е една моя гледна точка към един отминал вече свят.”

"В България няма преоценка на миналото"

Дали причината е, че в България няма голяма склонност да се отправя поглед назад, да се размисля критично върху миналото?

„Цялата работа – и това беше стимулът, който през цялото време ме държеше с изострени сетива, че нямаше преоценка на изминалото време. Нито в политиката, нито в икономиката, нито в културата – нищо за целия този половин век, който измина. Ние не го разглеждаме аналитично, не размишляваме върху това, какво е било, защо е било така, защо е станало така. Ей така, повърхностно по журналистически, вестникарски, клюкарски, някакви скандални връщания в миналото. И никой не се занимава със сериозен анализ на изминалото време. И аз мисля, че едно общество, ако иска да върви напред, не може да няма ясна представа за изминалото време, да не стъпи върху една здрава основа. За нас този период от половин век беше едно бедствие -социално, политическо, икономическо, културно – едно истинско бедствие, което стопира нормалния ход на живота.”

В романа „Патриархат” Георги Мишев описва и хора, които се чувстват комунисти, без всъщност да се вникнали истински в комунистическата идеология.

„Всичко е елементарна борба за власт"

"Всичко се концентрира върху стремежа на отделния човек да се добере до постове, до власт, до държавни пари. За съжаление това продължава и до днес. Сега го виждаме какво е. И понеже сега държавните пари са вече на привършване, на ред са фондовете на Европа. Всички тези скандали, които се вихрят около нас непрекъснато, това пак с такова намерение - този път без идеология, без някаква мимикрия, без да се бият в гърдите, че умират за този народ. Всичко след 9 септември беше все народно, в името на народа, за народа и т.н. Това беше най-великата демагогия, която се е развихряла у нас.”

Днес България няма вече нужда от демагогия, казва Георги Мишев, като аргументира така:

„Сега вече няма нужда, сега са направо брутални мафиотски акции. Защо стават тези неща? Причината е липсата на едно сериозно гражданско общество, което да даде отпор на всички тези явления,

позорни за българската нация явления

Бащите предадоха на синовете си политическата власт и ги превърнаха сега в икономически олигарси."

А къде може да е изходът, според Георги Мишев?

"Изходът не е много близък. Единственият изход е Европа и външната намеса, която засега е най-благоприятният фактор и единствената ни надежда. Иначе след 50 години мъртва политическа среда нямаше да е възможно да се роди истинска опозиция, нямаше да е възможно да има един естествен подбор на политически кадри, на лидери, на истински партии. Тези пет десетилетия от историята ни доведоха до едно израждане на политиката в България. От там са всички последици на това израждане", казва Георги Мишев в разговор с Дойче Веле по повод новия му роман „Патриархат”, от който през идните седмици – в рубриката ПУЛС на 14, 21 и 28 август, можете да чуете откъси, представени от Иван Андонов.