Циничното лице на властта в България

Сякаш правителството само иска да падне. Така се държи премиерът Станишев, така се държат неговите министри. Така впрочем се държи и Пирински. Само социалният президент Първанов излезе най-хитър и се изниза за социална Швеция, без да каже и дума за най-острия социален конфликт от години насам. Сегашната консолидация на учителите и твърдото им убеждение да не отстъпват изглеждаше невъзможна преди две седмици. С поведението си, а най-вече с бездействието си правителството успя да превърне този иначе лесно решим въпрос в грандиозен проблем.

“Репликата за разтурването на седенката” в излъчения телевизионен репортаж бе последната капка, която преля чашата. Преди това и министъра на образованието, и този на финансите, и самият Станишев демонстрираха пренебрежение спрямо проблема, което го задълбочи. Две седмици нямаше разговори по същество. В това време учителите успяха да спечелят симпатията на останалите хора, в това число и родители. Управляващите съвсем им опротивяха.

Чудно е, че в Правителството няма нито един разумен човек, който да подскаже на премиера и ресорните министри как трябва да се държат в подобни ситуации. Чудно е, че самите те не го съзнават със собствените си инстинкти. Глупаво е да се държиш надменно с хора, чието недоволство се акумулира от две години и които преди шест месеца са те предупредили, че ще стачкуват. Още по-глупаво е да протакаш преговори с учители, които спират работа, защото преките жертви са децата и техните родилтели. Една от най-големите и активни части на населението. Мисля, че родителите бяха ядосани най-напред на учителите, но после гневът им се пренасочи към властта, защото видяха, че власт няма. Не само това, но и че същината на сегашната власт е от най-омразните. Онези дето ги описват в сатиричните произведения.

Диалогът между Орешарски и Вълчев, както и поведението им надмина всяка литература, всяко риалити и даде на хората онова от което най-много се нуждаят – зрелищното разголване на властта. Показването й като цинична и вулгарна зла сила, изчистена от всякакви човешки противоречия, симпатии и слабости, които могат да бъдат простени. Грешка беше, че двамата не бяха отстранени веднага, колкото и да са полезни в управлението на страната. След прословутия си диалог, Орешарски и Вълчев се превърнаха в символ на цялата власт, в нейно отвратително олицетворение, което много лесно може да бъде разпознато и атакувано.

Струпването на учители и други протестиращи вчера нямаше да бъде толкова огромно, ако властта не бе дала конкретен повод за омраза и не бе показала конкретни физиономии, които да консолидират омраза. От тук нататък всичко е възможно, защото хората, които бяха отвикнали от навика да излизат на улицата, бяха предизвикани от властта да го направят отново и забравеното се върна изведнъж. Сега никакви разумни приказки за хипер-инфлация и т.н няма да успокоят нещата. Властта трябва да даде жертви. Колкото по-бързо го направи, толкова по-малки ще бъдат те. А и на всички стана ясно, че “разтакаването” само задълбочава кризата без да я решава.