Цената на благосъстоянието

Докато хората в богатите държави се тревожат за това как ще пълнят в бъдеще резервоарите на колите си, все повече хора в бедните страни имат затруднения с това да се нахранят. Да - безспорно за острата криза с храните допринася и нарасналото производство на био-горива, но това не е единствената причина. Така например - заради нарастването на броя на населението ежегодно трябва да се осигуряват храни за още 80 млн души, до 2050-та година световното население ще достигне девет млрд. Като над

90 процента от новите земни жители ще бъдат родени в Третия свят

където и днес 850 млн имат проблеми с изхранването си. И хиляди души измират всеки ден от глад. Което е недопустимо. Причините за кризата с храните са /като се игнорират природните катастрофи/ в погрешното политическо, икономическо и социално развитие. Заради което във все повече държави се стига до гладни бунтове.

При това земята е достатъчно плодородна, че да осигурява храна и на повече хора от тези, които я обитават за момента. "Проблемът не е недостига на храни, а в недостига на политическа воля" - констатира Световната организация по прехраната още преди 20 години. А промяна и до днес няма.

Една пета от човечеството разполага с не повече от долар на ден

Навсякъде, където се постигне откриването на голям брой нови работни места, респективно - нараства покупателната способност, гладът отстъпва. Най-важната мярка за разрешаването на проблема с глада е в осигуряването на възможности за заетост и доходи. Това е вярно, но е само една част от истината.

Актуалната криза с хранителните продукти, довела до гладни бунтове в редица държави, а в Хаити - и до падането на правителството, произтича и от глобалната инфлация в цените на храните, както и от обрата в търговските потоци. Увеличеното търсене в бързо развиващите се страни се обслужва до известна степен чрез увеличението на вноса. Към това се добавя и фактът, че все повече селскостопански площи се използват за производството на био-горива. В резултат - и без това бедните развиващи се страни трябва да плащат една четвърт повече за храната си в сравнение с предходната година. Цената за царевицата се е удвоила само за две години. Житото е толкова скъпо и толкова недостатъчно, колкото не е било от почти 30 години. Цената на ориза също почти се удвои през миналата година.

Очевидно предстоят и следващи увеличения

които ще засегнат в най-голяма степен най-бедните. Тъй като в бързо развиващите се страни търсенето на висококачествени храни нараства неимоверно, това води дотам, че все по-голяма част от зърнените храни се използват за храна на животните. Богатите се радват на лукса за сметка на бедните. Увеличаващото се благосъстояние на част от населението е една от причините за глада в света.