Хърватска на масата на преговорите с Европейския съюз

Едва ли дипломатическата завеса, скриваща началото на преговорите с Хърватска, може да заличи силуета на едно събитие, от което ни делят 10 години. През август 1995–та по време на офанзивата на хърватската армия в Крайна, носеща гръмкото име „Щурм“, от страната за няколко дни са прогонени 200 хиляди сърби. Главно действащо лице в тази “героична” операция е генерал Анте Готовина. И ако за Хърватска генералът е национален герой, за трибунала в Хага той е военнопрестъпник и името му се свързва с издевателства над цивилното население. Затова екстрадирането на Анте Готовина бе съвсем до скоро условие за започването на преговорите с Европейския съюз. Но един хърватски генерал не се предава лесно. Дори нещо повече: на своята интернет-страница Готовина се присмива както на правителството в Загреб, така и на госпожа Карла дел Понте. Преоблечена като индиански вожд, тя е герой на кратка анимация, в която пее кънтри-рефрен: “Няма да влезете в Европа, докато Анте се крие”. Но за разлика от своето анимационно превъплъщение, Карла дел Понте отстъпи от това свое искане. Случаен ли бе този ход на иначе така непреклонната дама?

Дори и на пръв поглед между Виена, Истамбул и Загреб да няма много общо, този път те бяха заплетени в сложна дипломатическа игра. Съпротивата на Австрия при започването на преговорите за присъединяването на Турция към Европейския съюз имаше определено тактическа окраска. Виена даде най-накрая благословията си, но успя да направи това “на добра цена”. Според вижданията на Австрия, влакът от Истамбул за Брюксел не можеше да не спре и в Загреб, където правителството на Иво Санадер не бе загубило надежда да седне на масата на преговорите. Така Виена успя да наложи своя фаворит и Хърватска също започна официалния диалог за присъединяване към Европейския съюз.

Симпатиите на Австрия към Адриатическата република едва ли са тайна за някого. Австрийските инвестиции в Хърватска възлизат на 2,6 милиарда евро и страната заема първото място между чуждестранните инвеститори. Бъдещото членство в Европейския съюз ще улесни още повече проникването на австрийския капитал в страната. Затова Виена се застъпи за Загреб и успя дори, пряко или непряко, да склони Карла дел Понте да смекчи “ловните” си намерения спрямо генерал Анте Готовина. Естествено желязната дама отрича, върху нея да е оказван политически натиск. Вероятно един ден истината ще излезе на бял свят и по този повод хърватският издател Ненад Попович с нескрита ирония заяви: “Още сега се радвам на спомените, които тя един ден ще напише.”

И така, преговорите на Хърватска за присъединяване към Европейския съюз са факт и по думите на хърватския политик Дамир Крайн страната най-после напуска “балканския експрес”. Официален Брюксел изглежда много бързо забрави за вината на Хърватска в югославската драма, както и предупреждението на покойния вече дисидент Милован Джилас, който не правеше разлика между сръбския и хърватския национализъм.