"Хуманитарна интервенция?"

На 24 март 1999 американският президент Бил Клинтън оповести, че дипломатическите средства са изчерпани: "Въоръжените сили на САЩ и съюзниците им от НАТО започнаха бомбардировките на военни обекти в бивша Югославия." По време на войните в Хърватия и Босна, в Косово цареше напрегнато затишие. Това се оказа затишие пред буря. През 1996 така наречената Освободителна армия на Косово започна да извършва нападения срещу сръбски полицейски участъци. Две години по-късно избухнаха открити боеве. Международните опити за посредничество се оказаха безрезултатни. Хиляди косовски албанци бяха принудени да напуснат домовете си, започнаха етнически чистки и убийства. Последната надежда бе състоялата се през февруари 1999 в Рамбуйе край Париж конференция на сръбски и албански представители. Но и тя се провали; Слободан Милошевич не бе готов на никакъв компромис. Тогава, на 24 март, започнаха бомбардировките на натовската авиация. В тях за пръв път участваха и германски бомбардировачи - нарушение на едно табу, още повече, че операциите се провеждаха без мандат от ООН. Натискът от членската маса на управляващите в Германия партии принуди канцлера Герхард Шрьодер да направи следното изявление: "Ние не водим война, но сме принудени да наложим мирно решение в Косово, използвайки военни средства." Белград започна масово прогонване на албанците от Косово. Бежанските потоци към Албания и Македония носеха стотици хиляди хора. Стратезите от НАТО продължаваха да се надяват, че Милошевич ще склони глава след две, три седмици на бомбардировки. Само че последният гледаше да печели време: той разчиташе, че натискът от страна на населението в държавите от НАТО ще принуди правителствата да спрат войната. Бомбардировките обаче продължиха - въпреки някои тежки погрешни попадения: една бомба улучи конвой от бежанци, друга разруши китайското посолство в Белград. Някои страни от НАТО обмисляха вече изпращането на сухопътни сили - един много деликатен въпрос специално за германското правителство. В края на май обаче се появиха първите признаци, че Белград е готов да отстъпи. На 10 юни, след близо 80 дни и 37 хиляди бойни полета, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана оповести: "Преди няколко минути наредих на генерал Уесли Кларк да преустанови въздушните бомбардировки на Югославия."