Хроника на кипърския конфликт

На 15 юли 1974 гръцко-кипърски националисти, с подкрепата на Атина, извършват преврат на остров Кипър. Целта – присъединяването на Кипър към Гърция. За турското малцинство, съставляващо около една пета от населението на острова обаче, това е недопустимо. Няколко дни по-късно турската армия нахлува, окупирайки северната, турската част на острова. Разделението на Кипър става факт. Рауф Денкташ, дългогодишният ръководител на кипърските турци, се застъпваше дълго време за разделението на острова:

“Чест е за мен, че някои ме смятат за твърдоглав, защото навремето казах НЕ. Историята ще ми даде право.”

Повече от две десетилетия ООН полага напразни усилия за преодоляването на конфликта. През 1999 настъпва известно раздвижване – благодарение на растящото сближение между старите врагове Гърция и Турция. Кипърските турци искат решаване на конфликта и влизане в ЕС. От 2003 става възможно за хората от Севера да ходят свободно в Юга, за да работят.

На този благоприятен фон ООН излезе с така наречения план Анан, предвиждащ превръщането на Кипър във федерация, състояща се от две зони. На референдума през април 2004 кипърските турци приеха плана на генералния секретар Анан, докато гърците го отхвърлиха. Гръцко-кипърският президент Тасос Пападопулос така и не подкрепи сериозно плана на ООН. Той искал обединение – но не при тези условия:

“Призовавам всички към единство и братство – на съвместна борба за преодоляване на трудностите, които трябва да преодолеем в бъдеще. Гръцки и турски кипърци, ние заслужаваме по-добра съдба.”

Отказът на гърците се посрещна с възмущение в чужбина. Ето какво заяви специалният емисар на ООН Алваро де Сото:

“Пропусната бе една уникална възможност за уреждането на кипърския конфликт. Станалото тепърва ще се анализира, но още от сега е ясно, че Кипър ще влезе в ЕС разделен и милитаризиран. Предимствата от обединението няма да станат действителност.”

За турската поливина на острова обединението наистина би имало големи икономически изгоди, тъй като местните турци зависят икономически от Турция. Северът е и в политическа зависимост, тъй като е признат единствено от Анкара. Една седмица след референдума, на 1 май 2004, Кипър се присъедини към ЕС – в международноправно отношение целият остров, на практика обаче само южната му част.

На Севера бе обещана икономичмеска помощ, каквато досега все още не е оказана. А кипърският проблем е един от главните проблеми на преговорите за еврочленство на Турция.