Ходене по мъките

Галин Господинов е собственик на семейна фирма за производство на мебели, основана преди 20-на години. Фирмата има две фабрики, чието оборудване станало и със средства по програма ФАР. Кандидатствали два пъти. Първият път през 2005-та година. Галин Господинов си спомня:

„Това беше първата грандова схема, която беше пусната в България по предприсъединителните фондове. Кандидатствахме почти на шега. Не вярвах, че някой ще дойде и ще ти даде едни пари, без да иска да му ги връщаш. За наша изненада, бяхме класирани и направихме технологично оборудване на фабриката ни за тръбна мебел.”

Мудност и бюрокрация

Изплащането на средствата се забавило „само” с шест месеца и Галин Господинов проявил пълно разбиране към експертите в София, затрупани с проекти и твърде неопитни по онова време. Проблемът е в това, че вторият проект, с който фирмата кандидатствала, се проточил още по-дълго, цели три години! ”При това служителите в министерствата на икономиката и финансите вече имат достатъчно опит”, недоумява Галин Господинов. Още повече, че исканите от фирмата му пари били по програма „конкурентноспособност”:

„Какво значи конкуретноспособност? Че някой ти дава пари да купиш машини и да си конкуретноспособен на пазара, а това означава да ги купиш навреме иначе другите ще те изпреварят!”

Изводът му за работата в двете министества в София: "Бюрокрацията и мудността бяха невероятни! Няма оправдание за това!”

Иван Ивнов ръководи птицекланицата в Добрич, частна фирма с триста акционери. Нарича опита си да получи пари по Сапард „дълго ходене по мъките”, започнало още през 2003-та година. Проектът за ново оборудване на птицекланицата се проточил по много причини: като се почне с това, че фонд „Земеделие” останал за кратко без ръководител, че били спрени парите по мярката, за която кандидатсвали, та се стигне до избухналия птичи грип и наложилото се осъвременяване на подадените документи.

Не пари, а полицаи

Междувременно Иван Иванов купил оборудването за пет милиона евро, надявайки се, че проектът му ще спечели, ще му бъде възстановена половината от сумата. В птицекланицата обаче пристигнали не пари, а полицаи и барети. Образувано е досъдебно производство. Причината: вместо сам да си осигури задължителните оферти от две конкуретни фирми, Иван Иванов приел предложението на фаворита му – холандска фирма, тя да му осигури нужните документи. Шефът на добричката птицекланица твърди:

„Това е практиката: да се намерят други производители, които да са съгласни да си сложат печата все едно, че те са дали офертата, което никой не си е милил, че е нарушение. Това е практиката в 90 процента от случаите и тя продължава! Но това ми е проблемът, заради който получих отказ от заплащане на субсидията”.

И докато Иван Иванов се чуди, как да спаси птицекланицата от фалит, Галин Господинов е категоричен, въпреки всички трудности, пак ще кандидатства за субсидии от европейските фондове, защото:

„Какво би станало, ако все спираме там, където се препънем. Възнамерявам да кадидатствам по разни програми, защото това е начин да се помогне на бизнеса. Много ми се иска ние, българските предприемачи да се различаваме само по езика си от останалите в Европа”.