Харизмата на псувнята и нейната сила

По принцип не обичам аналогиите между футбола и политиката, но днес ще се наложи да направя такава след катастрофалното 0:0, което българският национален отбор по футбол постигна с Албания. След мача всеки нормален фен би очаквал треньорът Христо Стоичков да си подаде оставката, след като не го направи при няколко предишни неуспешни представяния на отбора. Стоичков не го направи, а поведението му след лошото представяне тази седмица продължи да бъде все така арогантно, както винаги досега. Може би ако ставаше дума за друг треньор, нямаше да правя този коментар, а и друг едва ли би останал на поста си след толкова провали. Образът на Стоичков обаче е нещо повече от този на един обикновен треньор. Той пряко кореспондира с други образи, твърде представителни за българския манталитет. Като говоря за Стоичков, се сещам за Иван Славков, Бойко Борисов и Тодор Живков. Този манталитет е устойчив и не само че оцеля по времето на прехода, ами роди нови превъплъщения, последното от които е столичният кмет. Някой ще ме контрира и ще каже, че ако България е известна с нещо в света, то това е името „Стойков”. Свидетели са ми разказвали как в Барселона Стоичков е приеман като жива легенда. На това бих отговорил така: толкова по-жалко за страна, която не е известна с нищо друго, освен с един агресивен и псуващ бабаит. Нека припомня, че освен с играта си, Стоичков направи прочута и репликата „мамата”. Но дори и само това да беше, нямаше да имаме толкова голям проблем, ако той бе избрал да се „пенсионира” или отдаде на някаква друга тиха дейност. Той обаче влезе отново под прожекторите като треньор на националния отбор и бе посрещнат изключително радушно, в това отношение Стоичков едва ли може да се оплаче. Медиите и публиката го обичаха и бяха благосклонни дори и при първите му неуспешни стъпки на това поприще. Световната преса го сравняваше с Юрген Клинсман, а спортните коментатори търсеха в назначаването на големи футболисти за треньори новата формула на успеха във футбола.

Какво направи Стоичков с тази мощна подкрепа? Само за няколко месеца я пропиля. Един от най-добрите играчи и капитан на националния отбор напусна в знак на протест срещу арогантното му поведение, а отборът, съставен от изключително способни играчи, бе на практика разбит. Ако не се класираме за Европейското първенство догодина, което е твърде вероятно, това поколение ще си отиде безславно, без да направи нищо съществено като национален тим. Разбира се, отделните футболисти имат своята успешна кариера в клубовете си в чужбина.

По същия начин Иван Славков допринесе за деградацията на българския спорт и дори след като по телевизията показаха неговата корумпираност и простащина, той не слезе от сцената. Трябваше да бъде изгонен от МОК, но дори и тогава защитниците му в България бяха повече от трезвомислещите. Същото се случи и с диктатора Живков, чийто просташки манталитет управляваше близо 30 г. България и само перестройката и Горбачов успяха да сложат край на правешката тирания.

Днес Стоичков е на път да ги последва в безславното слизане от светлината на прожекторите, но явно и при него това ще стане бавно, с много усилия и след унизителни загуби. Остава ни Бойко Борисов, който въпреки мутренското си минало, което излезе на бял свят в едно от най-престижните американски списания, се готви да управлява страната и да попълни редиците на европейската десница с рекорден брой депутати. И неговото време ще дойде. И той ще последва Живков, Славков и Стоичков, но се питам трябва ли да губим толкова време и възможности, въпреки очевидната несъстоятелност на „всенародните любимци”. Вярно е, че имат харизма. Всеки от тях има някакво излъчване, но силата на тази харизма не е по-голяма от силата на една псувня. Това че изричаш псувня, те прави силен и могъщ само в собствените ти очи. Погледнато отвън, ти оставаш един обикновен простак. С псувня не можеш да накараш и най-добрите играчи да се почувстват като отбор, и най-свестните хора да се почувстват като общност, и най-кадърните експерти да станат партия. Докато не разберем деградиращата сила на гореописаните харизми, няма да постигнем успехи, нито в спорта, нито в политиката.