1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Харасти - портрет

10 март 2004
https://p.dw.com/p/Asff
Миклош Харасти знае от собствен опит що е цензура, знае какво значи и да бъдеш изправен пред съд заради една книга. Той никога няма да забраи годините на комунистическата диктатура в Унгария:

"Първо, в продължение на двайсет години се борих за свободата на печата. После, след промяната, работих в продължение на петнайсет години за свободата на медиите в една млада демокрация: като законодател, като основател на институции. Този опит явно е бил от значение за сегашното ми назначение."

55 страни членуват в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, но в много от тях думата демокрация все още звучи странно. Журналисти биват преследвани и дори заплашвани със смърт. Критично настроени писатели предпочитат да емигрират: в Украйна и Белорус, например, съществуват доста необичайни представи за същността на свободата на медиите.

Родината на Харасти, Унгария, е вече много напред в това отношение. След няколко седмици тя влиза в ЕС. Въпреки това унгарският публицист отбелязва, че и тук нещата не са безпроблемни. Съществува ли, според него, свобода на печата в Унгария?

"Практически да, но никоя страна не е съвършена. А цензурата дебне отвсякъде. Тя не винаги идва обезателно от посока на политиката, цензура може да упражнява и бизнесът, или пък може да се породи от лоша журналистическа практика."

Миклош Харасти е роден през 1945 в Ерусалим. В Будапеща той следва философия и литература. През 70-те и 80-те години името му се разчува сред опозиционните кръгове. Още в 1973 той получава ограничена затворническа присъда, заради един текст, в който описва условията за работа в една унгарска фабрика. Харасти емигрира във Франция и Германия, но в началото на 80-те години се завръща в Унгария. Заедно с други дисиденти той основава едно критично списание, което до промяната е забранено. По-късно той става член на Либералната партия, изнася лекции в американски университети.

Харасти би могъл да разбере какво го очаква на новия му пост, като почерпи от опита на предшественика си Фраймут Дуве: белоруските власти, например, отказаха да му издадат входна виза.