Футбол и маркетинг

По поръчение на Федералното правителство беше създадена рекламната агенция “ Футболен клуб Германия АД”, с основна цел за пропагандира предимствата на Германия. Имиджмейкърите представят страната с кампания под мотото “ Германия – страна на идеите”. Шефът на фирмата Майк де Фрийз казва:

Де Фрийз:

Световното първенство по футбол предлага онази платформа, която ще ни помогне да представи по-добре Германия пред света. Медиите неминуемо ще са фокусирани над тази страна и за нас това представлява огромен шанс, да представим предимствата, които Германия дава.”

На световното първенство обаче, на преден план ще стоят предимно чуждестранни продукти: автомобилен партньор на ФИФА е южнокорейския концерн Хюндай,други партньори са японския производител на фотоматериали Буджифилм, и американските производител на закуски и напитки МакДоналдс и Кока Кола.

Спонсорството от световни фирми днес играе значително по-голяма роля отколкото през 1974, когато Германия също беше домакин на световното футболно първенство – казва Волфганг Нийрсбах – вицепрезидент на организационния комитет за Световното първенство. Цели 285 милиона евро струваше сега само строежа на един единствен стадион - Мюнхенската арена Това е двойно по-голяма сума от изразходваната през 1974 година за строежа и ремонтирането на всички стадиони, на които тогава се играят мачове от световното. В предстоящото световно първенство по футбол ще се инвестират приблизително милиард и половина евро за строеж, модернизация на футболнитех стадиони, също както и за инфраструктура и технологично обслужване. Сумата е голяма, но оправдана, казва Нийрсбах:

Нийрсбах:

“ Освен това не става дума за инвестиция за 4 седмици. Това е инвестиция за бъдните десетилетия. Без преувеличение може да се каже, че оттук нататък Германия като цяло ще разполага с най-добрите и модерни стадиони в света. Онова, което се изгради по повод световното първенство през 2006 – е просто нтевероятно.”

Част от повишените разходи се дължат и на новите – по-високи изисквания към футболните стадиони, към инфраструктурата, и към мултимедийните работни места за журналисти. Всичко това струва пари. Икономистът Маркус Куршайт критикува обаче радикалното повишаване на обществените инвестиции. Той казва:

Куршайт:

“През 1974 стадионите се финансираха все още на сто процента от държавата. Само че и сумите, за които ставаше дума, бяха съвсем различни. Днес подобно нещо е невъзможно, защото изискванията към стадионите са много по-високи отколкото едно време. Затова мисля, че не е възможно целите инвестиционни суми да стават единствено за сметка на държавните финанси.”

Икономистът пледира за смесено финансиране на бъдещите футболни арени, в което да се включат и частни инвеститори.