Френско-германските отношения и Средиземноморският съюз

Идеята на Саркози, чиито автор всъщност е президентският съветник Анри Генó, е малко закъсняла френска реакция на Източното разширяване на Европейския съюз. След като границата на Общността се измести на изток, настъпиха съществени изменения в геополитически план. Докато в разширения Съюз Германия зае централно положение, Франция остана в периферията. Съвсем естествено бе в създалата се нова ситуация Париж да потърси някаква компенсация като противовес на засилващото се германско влияние на изток.

“Бъдещето на Европа е на юг.”

Това заяви още преди година в Тулон Никола Саркози, тогава кандидат за Елисейския дворец. В унисон с традиционната си пост-колониална политика Франция активизира усилията си за създаването на Средиземноморски съюз. Вживявайки се в ролята на генерал Де Гол, чието сближение с канцлера Аденауер залегна във фундамента на обединена Европа, Саркози намери ново поле на изява, този път в Средиземноморския регион. Партньори в случая се търсят не на изток от Рейн, а в Северна Африка.

Според първоначалния вариант, в проекта трябваше да участват само онези страни-членки на Европейския съюз, които имат пряк излаз на Средиземно море, както и Португалия. Това би засилило позицията на Франция в региона, неутрализирайки основни конкуренти като Германия и Великобритания.

Изглежда галският петел с неохота допуска конкуренция в Средиземноморския регион.

Все пак на срещата в Хановер, под натиска на Ангела Меркел, Никола Саркози се съгласи, в проекта да участват всичките 27 страни-членки на Общността.

Идеята за сътрудничество със страните от Средиземноморския регион е почти толкова стара, колкото самият Европейски съюз.

Още в Римските договори от 1957-ма се говори за асоциирането на бившите френски колонии Тунис и Мароко. Изрично се споменава и Алжир, който тогава все още е френски департамент. През 1972-ра Европейската общност излиза с “глобална” концепция за своята средиземноморска политика. 23 години по-късно, през 1995-та декларацията от Барселона институционализира, подобно на Хелзингския процес, сътрудничеството на Европейския съюз със страните от Средиземноморския регион.

Новата френска инициатива би следвало да се впише в съществуващите вече рамки, ако Париж не иска да рискува “ледников период” в отношенията си с Берлин. В Хановер самият Саркози подчета, че “Европа не може да си позволи една пропаст между Франция и Германия”.